Оноре Балзак - Дядо Горио

— Ах, татко — каза тя. — Дано си се сетил да поискаш сметка за богатството ми навреме, та да не бъда разорена. Мога ли да говоря свободно?

— Да, вкъщи няма никого — каза дядо Горио с изменен глас.

— Какво ти става, татко? — запита госпожа дьо Нюсенжен.

— Ти току-що ме удари със секира по главата-отговори старецът. — Нека Бог ти прости, чедо мое! Ти не знаеш колко те обичам; ако знаеше, нямаше да ми говориш така изведнъж такива неща, особено ако положението не е отчаяно. Какво ти е наложило впрочем да дойдеш тук, като знаеш, че след малко щяхме да бъдем на улица „Артоа“?

— Ах, татко, може ли човек да обмисля първите си постъпки, когато го е постигнало нещастие? Аз съм като луда! Вашият адвокат ни откри малко по-рано нещастието, което сигурно щеше да избухне по-късно. Старата ви търговска опитност ще ни потрябва и аз изтичах да ви намеря, както човек се лови за сламка, когато се дави. Когато господин Дервил видял, че Нюсенжен му създава хиляди пречки, заплашил го, че ще заведе дело против него, като му казал, че скоро ще получи решение от председателя на съда. Тази сутрин Нюсенжен дойде при мене и ме запита дали не съм решила да разоря и себе си, и него. Отговорих му, че не разбирам нищо от тия работи, че имам едно състояние, че трябва да се ползвам от него, а всичко, което се отнася до тоя спор, е работа на моя повереник; от това аз не разбирам нищичко и не бих могла и да разбера. Нали вие ме посъветвахте да говоря така?

— Да! — отговори дядо Горио.

— След това — продължи Делфина — той ме посвети в своите работи. Бил вложил всички свои и мои капитали в току-що започнати предприятия, за които станало нужда да вложи и големи суми в чужбина. Ако го заставя да ми върне зестрата, той ще бъде принуден да се обяви в несъстоятелност, а ако почакам една година, дава ми честна дума, че ще ми върне състоянието в двойни и тройни размери, като вложи капиталите ми в покупката на недвижими имоти, които в края на краищата ще бъдат мои. Той говореше искрено, драги татко, и ме изплаши. Поиска ми прошка за поведението си, даде ми свобода в живота, разреши ми да си живея, както си искам, само при едно условие: да му дам неограничени права да ръководи сделките от мое име. За да ми докаже честните си намерения, обеща ми да вика всеки път, когато пожелая, господин Дервил, за да проверява дали книжата, по силата на които ще ме направи собственица, са изготвени правилно. С една дума, той ми се предаде с вързани ръце и крака. Поиска да управлява още две години предприятието и ме помоли да не харча за себе си нищо повече от онова, което той ми отпуска. Даде ми доказателство, че всичко, което може да направи, ще е да запази външно благосъстояние, че вече се е разделил с танцувачката си, че щял да бъде принуден да прави тайно извънредно голяма икономия, за да доведе докрай своите предприятия, без да накърни доверието си. Аз се отнесох с него грубо, поставих всичко под съмнение, за да го изкарам из търпение и да науча нещо повече: той ми показа книгите си и в края на краищата заплака. Никога не бях виждала мъж в такова състояние. Той си бе изгубил ума, говореше, че ще се самоубие, бълнуваше. Просто го съжалих.

— И ти вярваш на тия празни приказки?… — извика дядо Горио. — Той се преструва! Имал съм работа с много германци; тези хора почти всички са искрени, чистосърдечни, но когато под маската на откровеност и добродушие намислят да хитруват и шмекеруват, надминават всички. Мъжът ти те лъже. Той разбира, че е поставен натясно, преструва се на мъртъв, иска да бъде по-голям господар под твоето име, отколкото е под своето. Той ще се възползва от този случай, за да се предпази, ако търговията му не върви. Той е хитър и вероломен; той е подлец. Не, не, аз няма да отида в гробищата и да оставя дъщерите си на улицата. Още разбирам нещо от сделки. Той казва, че е вложил средствата си в предприятия; добре, той трябва да има за тези предприятия ценни книжа, разписки, договори! Нека ги покаже и да разчисти сметките си с тебе. Ние ще изберем по-доходни сделки, ще опитаме щастието си и ще имаме ценни книжа на наше име, на името на Делфина Горио, съпруга на барон дьо Нюсенжен, разделена поимуществено . Та той за глупци ли ни смята? Или вярва, че ще мога да понеса и два дни мисълта да те оставя без средства, без залък хляб! Не ще я понеса нито един ден, нито една нощ, нито два часа! Не бих могъл да живея, ако тази мисъл излезе истина. Какво! Работил съм цели четиридесет години от живота си, носил съм чували на гърба си, обливал съм се в пот, понасял съм цял живот лишения заради вас, ангели мои, които правехте за мене всеки товар, всяка работа лека, а днес богатството ми, животът ми да се превърнат в дим! Бих се пръснал от яд. Кълна се във всичко най-свято на земята и на небето, че ще изкараме всичко на бял свят, ще проверим книгите, касата, предприятията! Няма да спя, няма да си лягам, няма да ям, докато не се уверя, че състоянието ти е непокътнато. Слава Богу, че богатството ви е разделено; твой повереник ще бъде господин Дервил, за щастие той е честен човек. Кълна се в Бога! Ти ще имаш милиончето си, своите петдесет хиляди ливри годишен доход до края на живота си или пък ще вдигна такъв шум, та да се чуди цял Париж. Ако съдът ни онеправдае, ще се оплача в камарата. Мисълта, че ти си спокойна и задоволена парично, облекчаваше всичките ми болки, смекчаваше мъката ми. Парите са животът. Парите са всичко. Какво ни пее тогава този елзаски пън? Делфина, не отстъпвай нито сантим на този глупак, който те е оковал във верига и те направи нещастна… Ако се нуждае от тебе, ще го обвържем здравата и ще му дадем да се разбере. Боже мой, главата ми е в огън, в черепа ми нещо гори. Моята Делфина стигнала до просяшка тояга. О, моя Фифина! Дявол да го вземе! Къде са ръкавиците ми? Хайде да вървим! Искам да видя веднага всичко: и книгите, и сделките, и касата, и кореспонденцията. Ще се успокоя само когато ми се докаже, че състоянието ти не се намира в опасност и като видя това със собствените си очи.