Оноре Балзак - Дядо Горио

— Ако ви трябва смел човек, готов да вдигне във въздуха мина? — прекъсна я Йожен.

— Е?

Той се удари по гърдите, усмихна се на усмивката на братовчедка си и излезе.

Беше пет часът, Йожен беше гладен, уплаши се да не закъснее за вечерята. Този страх го накара да почувства колко голямо е щастието да се вози бързо с кола в Париж. Това чисто несъзнателно удоволствие не му попречи да се отдаде всецяло на мислите си, които го налегнаха. Когато един младеж на неговите години е засегнат от презрението на някого, той се разпалва, разярява се, заплашва с юмрук цялото общество, иска да си отмъсти, но няма вяра в себе си. В този миг Растиняк беше смазан от думите „Вие сам си затворихте вратата на контесата.“

„Ще отида! — каза си той. — И ако госпожа дьо Босеан има право, ако ми е забранен входът… аз… Госпожа дьо Ресто ще ме среща във всички салони, в които ходи. Ще науча да се фехтовам, да стрелям с пистолет и ще убия нейния Максим.“

„Ами пари? — крещеше му някакъв вътрешен глас. — Откъде ще вземеш пари?“

Изведнъж пред очите му блесна изложеното на показ богатство у контеса дьо Ресто. Там той видя разкоша, в който госпожица Горио положително беше влюбена: позлата, явно скъпи предмети, неразумния разкош на парвеню, разсипничество на държанка. Тази ослепителна картина изведнъж помръкна пред величествения дворец Босеан. Въображението му, пренесено във висшите среди на парижкото общество, вдъхна в сърцето му хиляди лоши мисли и даде по-голям простор на съвестта м у. Той видя света такъв, какъвто си беше всъщност: законите и моралът у богатите са безсилни, докато богатството е ultima ratio mundi 8 8 Видоизменен текст на латински девиз, който Луи IV наредил да се гравира върху топовете м у. Бел. ред . .

„Вотрен има право — каза си той. — Богатството е добродетел.“

Като стигна до улица „Ньов Сент Женевиев“, той се изкачи бърже в стаята си, слезе да плати на коларя десет франка и влезе в зловонната столова, където видя осемнадесетте пансионери, които чакаха кърмата си като добитък на ясли. Тази окаяна гледка и видът на стаята му се сториха ужасни. Промяната беше рязка, контрастът много пълен и у него се пробуди извънмерно честолюбие. От една страна — свежите и прелестни картини на най-изящния обществен живот, млади жизнени лица, окръжени от чудесата на изкуството и разкоша, пламенни поетични личности, от друга страна — зловещи картини, оградени с кал, и лица, в които страстите са оставили само конците, с които са ги движили, и механизма си. Той си спомни напътствията, които гневът на изоставената жена бе изтръгнал от госпожа дьо Босеан, и съблазнителните й предложения и неволята ги изясни. За да спечели богатство, Растиняк реши да заложи на два успоредни окопа, да се облегне на науката и на любовта, да стане доктор по право и светски човек. Той беше още съвсем дете! Тези две линии са асимптоти и никога не могат да се пресекат.

— Много сте мрачен, господин маркиз — каза Вотрен, като хвърли върху него един от онези погледи, с които този човек сякаш проникваше в най-съкровените сърдечни тайни.

— Не съм разположен да търпя подигравките на тези, които ме наричат „господин маркиз“ — отговори той. — За да бъде човек истински маркиз, трябва да има поне сто хиляди ливри годишен доход, а щом живееш в пансиона „Воке“, сигурно не си любимец на богинята на щастието.

Вотрен изгледа Растиняк бащински и презрително, като че искаше да каже: „Хлапак! Не знае, че мога да го изям на една хапка!“ След това отговори:

— Нямате настроение, защото не сте имали успех пред хубавата контеса дьо Ресто.

— Тя ми затвори вратата си, защото й казах, че баща й се храни на една и съща трапеза с нас! — извика Растиняк. Всички сътрапезници се спогледаха. Дядо Горио сведе очи и се обърна, за да ги избърше.

— Вие пръснахте емфие в очите ми! — каза той на съседа си.

— Който обиди дядо Горио, от днес ще има работа с мене — каза Йожен, като погледна съседа на бившия производител на фиде. — Той струва повече от всички ни. Не говоря това за дамите — каза той, като се обърна към госпожица Тайфер.

С тези думи разговорът приключи. Йожен ги произнесе така, че всички пансионери млъкнаха. Само Вотрен се обади присмехулно:

— За да вземете под своя защита, дядо Горио и да му станете отговорен редактор, трябва да умеете да държите добре шпагата и добре да стреляте с пистолет.

— Така и ще направя! — каза Йожен.

— Значи, от днес влизате в сражение?

— Може би — отговори Растиняк. — Обаче не съм длъжен да давам обяснения на никого за това, което върша, както и не искам да зная нищо за това, което други вършат през нощта.