Оноре Балзак - Дядо Горио

— Горио, госпожо.

— Да, този Морио беше председател на секция по време на революцията; той беше посветен в тайната на прословутия глад и тури началото на богатството си, като продаваше по онова време брашното десет пъти по-скъпо, отколкото му струваше. А той можеше да има брашно, колкото си иска. Управителят на баба ми му продаде брашно за грамадни суми. Този Норио, разбира се, делеше печалбите, както всички тия хора, с Комитета за общественото спасение… Спомням си как управителят казваше на баба ми, че може напълно спокойно да си остане в Гранвилие, тъй като житото й беше най-доброто удостоверение за благонадеждност. И този Лорио, който продаваше жито на главорезите, имаше само една страст. Обожавал, казват, дъщерите си: по-голямата настани в къщата на Ресто, а другата окачи на врата на барон дьо Нюсенжен, богат банкер, който се представя за роялист. Сам разбирате, че по време на империята двамата зетьове търпяха донякъде при себе си този стар революционер; при Буонапарте това все още вървеше. Но когато се върнаха Бурбоните, старецът започна да пречи на господин дьо Ресто, а още повече — на банкера. Дъщерите, които може би продължаваха да обичат баща си, решиха и вълкът да бъде сит, и агнето цяло, с други думи — и бащата, и мъжът да бъдат доволни; те приемаха Торио, когато нямаше никого у тях, измисляха най-нежни предлози: „Тате, елате у дома, ще се чувстваме по-добре, защото ще бъдем самички!“ — и други такива. Аз мисля, мила моя, че истинските чувства имат очи и разум: и от сърцето на този клетник от деветдесет и третата година е капело кръв. Той е разбрал, че дъщерите му се срамуват от него; че ако те обичаха мъжете си, той пречеше на зетьовете си. Трябваше да се пожертва. И понеже беше баща, се пожертва и сам се изгони от къщите им. Като видя, че дъщерите му са доволни, разбра, че е постъпил добре. Съучастници в това малко престъпление бяха бащата и децата. Това става навсякъде. Този дядо Дорио нямаше ли да бъде кално петно в салона на дъщерите си? Той щеше да се стеснява там, да му досажда. Това, което се случи с този баща, може да се случи и на най-хубавата жена с мъжа, когото най-много обича; ако тя му досажда с любовта си, той си отива, върши подлости, за да се отърве от нея. Всички нежни чувства имат този край. Сърцето ни е съкровище, изпразним ли го, изведнъж сме разорени. Ние сме еднакво безмилостни и към чувството, което се е разкрило изцяло, и към човека, който няма пукната пара. Този баща даде всичко. В продължение на двадесет години той даде сърцето си, любовта си, после даде за един ден и богатството си. Дъщерите изцедиха добре лимона и го захвърлиха на улицата.

— Светът е безчестен — каза виконтесата, като нищеше шала си, без да вдигне очи, тъй като беше жестоко засегната от думите, които госпожа дьо Ланже подхвърли за нея, като разказваше тази история.

— Безчестен ли? Не — отговори дукесата, — животът си тече и толкова. Говоря ви така, за да ви покажа, че познавам добре света. Мисля като вас — каза тя, като стисна ръката на виконтесата. — Светът е блато, нека се помъчим да се задържим на повърхността.

Тя стана, целуна госпожа дьо Босеан по челото и каза:

— Днес сте много хубава, мила моя. Никога не съм ви виждала с такъв прелестен цвят на лицето.

И като кимна леко с глава към братовчеда, излезе.

— Дядо Горио е величествен! — каза Йожен, като си спомни, че го видя да мачка през нощта своите позлатени сервизи.

Госпожа дьо Босеан не го чу, тя се беше замислила. Няколко минути изминаха в мълчание и клетият студент някак свенливо се скова — не смееше нито да си отиде, нито да стои, нито да говори.

— Светът е безчестен и зъл — каза най-после виконтесата. — Щом ни постигне нещастие, веднага ще се намери приятел да дойде и да ни го каже, да прободе сърцето ни с кинжал, като ни кара да се възхищаваме от дръжката му. И веднага започват насмешките, подигравките! О, аз ще се браня!

Тя дигна глава като знатна дама, каквато си беше, и в гордите й очи блеснаха светкавици.

— А — каза тя, като видя Йожен, — вие сте тук!

— Да, още съм тук — каза той тъжно.

— И тъй, господин дьо Растиняк, постъпвайте с този свят така, както той заслужава. Искате да се издигнете, аз ще ви помогна. Ще измерите колко дълбока е женската поквара, ще видите колко голямо е жалкото тщеславие на мъжете. Макар и да съм чела много в книгата на живота, доста страници ми бяха непознати. Сега вече зная всичко. Колкото по-хладнокръвно пресмятате, толкова по-бърже ще напредвате. Удряйте безмилостно, за да се боят от вас. Отнасяйте се с мъжете и с жените като с пощенски коне, които ще оставите да пукнат на всяка станция; така ще постигнете всички свои желания. Знаете ли, няма да представлявате нищо, ако нямате някоя жена, която да се интересува от вас. Тя трябва да бъде млада, богата, елегантна. Ако изпитвате истинска любов, крийте я като съкровище: не бива и да подозират, че я имате, защото тогава сте изгубен. Няма да бъдете вече палач, ще станете жертва. Ако някога обикнете, крийте добре тайната си! Не се издавайте, докато не разберете кому откривате сърцето си. За да запазите предварително тази любов, която още не съществува, научете се да не се доверявате на света. Слушайте, Мигел… (Тя неволно сбърка името му, без да забележи това.) Има нещо по-ужасно от баща, изоставен, от двете си дъщери, които биха желали той да умре: то е съперничеството между двете сестри. Ресто е добър род, жена му е приета във висшето общество, представена бе в двореца, но сестра й, богатата й сестра, хубавата госпожа Делфина дьо Нюсенжен, жена на финансист, умира от мъка, завистта разкъсва сърцето й, тя стои много по-долу от сестра си; сестра й не й е вече сестра; тия две жени се отричат една от друга, както се отричат от баща си. Затова и госпожа дьо Нюсенжен е готова да излочи всичката кал между улица „Сен Лазар“ и улица „Гренел“, за да влезе в моя салон. Тя си мислеше, че дьо Марсе ще й помогне да постигне целта си и му стана робиня, тя измъчва дьо Марсе. А дьо Мар-се не иска и да я знае. Ако вие ми я представите, ще станете неин любимец, тя ще ви боготвори. Обичайте я след това, ако можете, ако ли не, послужете си само с нея. Ще я видя един-два пъти на големи приеми, когато има навалица, но сутрин никога не ще я приема. Ще я поздравя, това й стига. Вие сам си затворихте вратата на контесата, защото споменахте за дядо Горио. Да, драги мой, отидете двадесет пъти у госпожа Ресто, двадесет пъти ще ви кажат, че я няма вкъщи. Входът за вас е забранен. Добре, тогава нека дядо Горио ви запознае с госпожа Делфина дьо Нюсенжен. Хубавата Делфина дьо Нюсенжен ще ви бъде като реклама. Ако станете неин любимец, жените ще лудеят по вас. Нейните съпернички, нейните приятелки, най-добрите й приятелки, ще искат да ви отнемат от нея. Има жени, които обичат мъжа, който някоя друга жена вече е избрала, както има бедни еснафки, които смятат, че щом носят шапките ни, са усвоили обноските ни. Вие ще имате успех. В Париж успехът е всичко, той е ключът към властта. Ако жените намерят, че сте умен, способен, мъжете ще повярват това, ако вие не ги разубедите. Тогава ще можете да искате всичко, ще имате достъп навсякъде. Тогава ще разберете какво нещо е светът, сбирщина от жертви и измамници. Не бъдете нито към едните, нито към другите. Давам ви името си като нишката на Ариадна, за да влезете в този лабиринт. Не го опетнявайте — каза тя, като дигна глава и хвърли царствен поглед върху студента, — върнете ми го чисто. А сега ме оставете. И ние, жените, имаме да водим сражения.