Оноре Балзак - Дядо Горио

— Отде да зная? Да бъда ваш близък по силата на някаква роднинска връзка, която се губи в мрака на времето, е вече цяло щастие за мене. Вие ме смутихте, не зная вече какво ви казах. Вие сте едничкият човек, когото познавам в Париж… Ах! Исках да се посъветвам с вас, да ви помоля да ме приемете като бедно дете, което желае да се вкопчи в полата ви и е готово да умре за вас.

— Бихте ли убили заради мене човек?

— Бих убил двама души! — отговори Йожен.

— Дете! Да, вие сте дете — каза тя, като сдържа сълзите си, — вие бихте обичали искрено.

— О, да! — кимна той с глава.

Благодарение на този честолюбив отговор виконтесата живо се заинтересува за студента. Южнякът за пръв път действаше по сметка. От синия будоар на госпожа дьо Ресто до розовия салон на госпожа Босеан той прекара тригодишния курс на онова парижко право , за което не се говори, макар то да представлява висшата обществена юриспруденция, с която, ако се изучи добре и ако се прилага добре, може да се постигне всичко.

— Ах, да, припомних си — каза Йожен. — На вашия бал ми направи впечатление госпожа дьо Ресто и тази сутрин отидох у нея.

— Кой знае колко много сте й досадили — усмихна се госпожа дьо Босеан.

— Да, да, аз съм невежа, който може да опълчи целия свят против себе си, ако вие не ми помогнете. Вярвам, че е много трудно да срещнеш в Париж млада, хубава, богата, елегантна жена, която да не бъде заета, а мене ми трябва жена, която да ме научи на онова, което вие жените умеете така добре да обяснявате: живота. Навсякъде ще срещам някой господин дьо Траи. Прочее дойдох у вас да ви помоля да разрешите една загадка и да ми обясните каква е глупостта, която направих там… Споменах за някакъв дядо…

— Госпожа дукеса дьо Ланже — каза Жак, като прекъсна студента, който изрази с рязко движение голямата си досада.

— Ако искате да успеете — каза виконтесата тихо, — преди всичко трябва да бъдете по-въздържан.

— Ах, добър ден, моя мила — каза тя, като стана да посрещне дукесата и стисна нежно и сърдечно ръцете й като на истинска сестра, на което дукесата отговори с по-голяма нежност.

„Ето две добри приятелки — си помисли Растиняк. — Сега ще имам две покровителки; тия две жени сигурно имат еднакви чувства и навярно и тя ще се заинтересува за мене.“

— На какво щастливо хрумване дължа щастието да ви видя, моя скъпа Антоанет? — попита госпожа дьо Босеан.

— Видях, че господин д’Ажуда-Пинто влиза у господин Рошфид и помислих, че сте сама.

Госпожа дьо Босеан не прехапа устните си, не се изчерви, погледът й не се измени, челото й сякаш се проясни, докато дукесата изговаряше тези зловещи думи.

— Ако знаех, че сте заета… — добави дукесата, като се обърна към Йожен.

— Господинът е господин Йожен дьо Растиняк, мой братовчед — каза виконтесата. — Ами знаете ли какво става с генерал дьо Монриво? Вчера Серизи ми каза, че вече никъде не се виждал; идва ли днес у вас?

Дукесата, за която се говореше, че господин дьо Монриво, в когото беше влюбена до полуда, я е изоставил, почувства, че този въпрос я прободе в сърцето, изчерви се и отговори:

— Вчера беше в Елисейския дворец.

— Дежурен ли? — запита госпожа дьо Босеан.

— Клара, вие навярно знаете — започна дукесата, а очите й святкаха от злоба, — че утре ще се оповести бракът на господин д’Ажуда-Пинто с госпожица дьо Рошфид.

Ударът беше много жесток. Виконтесата пребледня, но смело отговори:

— Това са слухове, с които се забавляват глупците. Защо господин д’Ажуда ще даде на Рошфидови едно от най-добрите имена в Португалия? Рошфидови са благородници едва от вчера.

— Но казват, че Берта ще има двеста хиляди лири годишна рента.

— Господин д’Ажуда е много богат, за да прави такива сметки.

— Но и госпожица Рошфид е прекрасна, мила моя.

— Така!

— С други думи, той днес е на вечеря у тях, условията са сключени. Много се учудвам, че знаете толкова малко по този въпрос.

— Каква глупост извършихте, господине? — запита госпожа дьо Босеан. — Драга Антоанет, това клето дете много отскоро е подхвърлено в света и не разбира нищо от това, което говорим. Бъдете добра към него, да оставим приказките за утре. Знаете ли, утре навярно всичко ще бъде оповестено и вие ще можете да говорите с положителност.

Дукесата хвърли върху Йожен един от онези надменни погледи, които измерват човека от главата до петите, унижават го и го превръщат в нула.

— Без да зная, госпожо, забих нож в сърцето на госпожа дьо Ресто. Без да зная — това е грешката ми — каза студентът, който беше достатъчно умен, за да открие хапливите и язвителни думи, които се криеха под любезните изрази на тези две жени. — Вие продължавате да виждате и може би се боите от ония хора, които съзнават какво зло ви причиняват, докато на онзи, който ранява, без да знае дълбочината на раната, гледате като на глупец, като на простак, който не умее да използва нищо и когото всеки презира.