Дейвид Балдачи - Абсолютна власт

Лутър се загледа в огромното огледало. Изучи овалната рамка с дърворезба. Солидна работа! Масивната, красива вещ сякаш бе вградена в стената. И все пак Лутър знаеше много добре, че на гърба на огледалото има панти, поставени в добре прикритите процепи на педя от горния и долния край.

Отново се взря в огледалото. Преди няколко години бе попадал на подобен предмет, макар че тогава не бе мислил за кражба. Човек не бива да изпуска златното яйце повторно. Да не говорим, че зад огледалото, струващо петдесет хилядарки, сигурно се криеше десеторно по-голяма сума.

Не бе невъзможно да се справи с прикрепващите устройства, вградени в дърворезбата, посредством грубата сила, но този подход би отнел доста време. Вторият му недостатък бе, че щеше да остави следи от покушението. Макар и да се очакваше, че къщата ще пустее поне още няколко седмици, не бяха изключени изненади. Трябваше да остави „Медният грош“ видимо непокътнат. Собствениците не биха се втурнали да проверят нишата при самото си завръщане, ако не забележат нищо подозрително. Не си струваше да използва сила.

Насочи се към огромния телевизионен екран, прилепен за другата стена на просторното помещение. Огледа креслата и малката масичка. Забеляза три уреда за дистанционно управление. Единият трябваше да служи за телевизора, другият — за видеото, а третият би намалил работата му тази вечер с около деветдесет процента. И трите уреда изглеждаха почти еднакви, но една бърза проверка доказа, че само два от тях управляват апаратите, с които са свързани.

Върна се в другия край на спалнята и насочи дистанционното управление към огледалото. Натисна червеното копче на последния ред. При други обстоятелства същият бутон се използваше за видеозапис, но тази вечер той щеше да отвори банката за единствения появил се клиент.

Огледалото се извъртя безшумно и откри пътя към висока ниша. Лутър остави по навик уреда за дистанционно управление на мястото му, извади една торба от раницата си и се шмугна в нишата.

Озова се в миниатюрно помещение — два на два. Изненада се, като видя тапицирано кресло в средата. На едната странична облегалка бе оставен същият уред за дистанционно управление, така че човек да не се окаже неволно заключен вътре. Погледът му попадна на рафтовете по стените.

Първо прибра пачките банкноти и малките кутийки с дамски бижута, които със сигурност не бяха панаирджийска имитация. Ценните книжа възлизаха на около двеста хиляди долара. Античните монети и колекцията от марки направо смаяха Лутър. Той не обърна внимание на празните чекове и кутиите с документи, защото те не му вършеха работа. Пресметна набързо богатствата и реши, че става дума поне за около два милиона долара.

Огледа се отново, за да се увери, че не е пропуснал нещо. Стените бяха дебели. Предположи, че са огнеупорни. Помещението обаче не бе изолирано херметически. Въздухът бе свеж и прохладен. Човек би могъл да престои в него дни наред.

Лимузината се движеше бързо по шосето. Следваше я микробус. Шофьорите имаха опит. Можеха да се ориентират и без помощта на фарове.

Просторната задна част на лимузината бе заета от мъж и две жени. Едната от тях бе доста подпийнала. Упорито се опитваше да разсъблече и себе си, и мъжа в колата въпреки усилията му да се възпротиви.

Другата жена бе седнала срещу тях, пренебрежително свила устни. Уж се опитваше да не обръща внимание на волния кикот и похотливите въздишки, но всъщност наблюдаваше извънредно внимателно движенията на двойката. Бе се навела над черен бележник, гъсто изписан с дати за делови срещи и бележки от всякакъв характер. Мъжът срещу нея се възползва от желанието на компаньонката си да си събуе обувките и се пресегна за още едно питие. Издържаше на алкохол. Можеше да изпие двойно повече от погълнатото тази вечер и едва ли щеше да му проличи. Нямаше нито да забави движенията си, нито да заваля думите — все непростими неща за човек с неговото положение.

Тя не можеше да не му се възхищава — при всичките му увлечения и несъвършенства пред външния свят той успяваше да излъчва непоквареност и сила, непосредственост и в същото време достолепие. Нямаше американка, която да не е влюбена в него и да не въздиша по класическата му хубост. Всички бяха пленени от непоклатимата му увереност и институцията, която представляваше. Той откликваше на всеобщата влюбеност със страст, която обаче се насочваше към неуместни обекти.

За съжаление тази страст никога не се бе насочвала към нея въпреки деликатните й намеци. Ръката й се задържаше върху неговата един миг повече от нормалното, сутрин все намираше повод да се видят рано, когато е най-свежа, използваше сексуални алюзии, докато двамата се съвещаваха. Трябваше да изчака търпеливо времето, когато той ще я забележи.