Дейвид Балдачи - Абсолютна власт

Напрегнал взор, Лутър внимателно разгледа околността. Някоя и друга светулка му намигна в тъмнината. Беше съвършено сам. Заслуша се в извивките на цикадите. Скоро престана да ги чува. Нестройният им хор бе нещо обичайно по тези места.

Подкара колата и сви по късия черен път, който отвеждаше до гъстата гора. Бе покрил прошарената си коса с черна плетена шапка. Лицето му бе намазано с тъмен маскировъчен крем. Открояваха се само спокойните му зелени очи. Тялото му бе стегнато и гъвкаво както на младини. Все още приличаше на някогашния щурмовак. Слезе от колата.

Клекна зад едно дърво и огледа целта си. Подобно на много други имения в провинцията, които не бяха действащи ферми или конюшни, и това имаше само една огромна порта с орнаменти от ковано желязо, придържана от две тухлени колони, но нямаше ограда. Имението бе достъпно и откъм пътя, и откъм гората. Лутър приближи откъм гората.

Трябваха му две-три минути, за да стигне царевичната нива край къщата. Собственикът очевидно нямаше нужда да обработва земя, но бе решил да се вживее някак в ролята на земеделец. За Лутър нивата бе добре дошла, тъй като му осигуряваше прикритие почти до входната врата.

Поизчака малко и се шмугна в гъстия царевичак.

Земята бе очистена от камъни и съчки, тъй че маратонките му не издаваха никакъв шум — това бе много важно, защото тук и най-тихото изпращяване отекваше силно. Бе приковал поглед напред. Подбираше пътя си умело. Справяше се ловко с грапавините. Нощният въздух бе приятно хладен след душния летен ден. Въпреки това бе достатъчно топъл, за да не се вижда дъхът. Знае ли човек дали някой страдащ от безсъние нервак не би забелязал миниатюрните кълбета, които биха се откроили при студ!

През последния месец Лутър бе засякъл на няколко пъти колко време ще му е необходимо. При предишните си тренировъчни опити бе спирал в края на царевичната нива, до пътеката покрай къщата. Бе премислил всичко до най-малката подробност. Планът му за действие се състоеше от точно премерени крачки, изчакване и следващо придвижване напред.

Сви се близо до входа. Огледа се. Не биваше да избързва. Слава богу, че не се усещаше присъствието на куче. Колкото и да си пъргав, не можеш надбяга куче. Лутър се плашеше повече от лая, отколкото от бързината на животното. Нямаше и следа от система за външен обзор. Този факт сигурно се дължеше на вероятността за безброй фалшиви тревоги, които можеха да предизвикат катеричките, елените и миещите мечки наоколо. Лутър знаеше, че скоро му предстои по-тежката задача да се справи за трийсет и три секунди с алармената система на дома, изработена по последна дума на техниката. Предвиденото време включваше и десетте секунди за прекъсване на контролното табло.

Частният патрул бе минал на обичайната си обиколка преди трийсет минути. Охранителите трябваше да прекосяват сектора си на всеки час, като избягват да се придържат към точно установени времеви интервали. Въпреки това Лутър бе наблюдавал имението достатъчно дълго, за да изучи навиците им. Можеше да разчита поне на четирийсет и пет минути до следващата им обиколка, но би се справил далеч по-скоро.

Къщата бе обградена от гъсти, разклонени храсти — мечтата на крадеца! Лутър огледа прозорците един по един. Пълен мрак и тишина. Преди два дни караваната с господарите и персонала бе потеглила триумфално на юг. Лутър познаваше визуално всички обитатели на имението. Бяха заминали до един. Най-близката къща се намираше на близо три километра разстояние.

Пое си дълбоко въздух. Бе изготвил много подробен план за действие, но лошото в неговия занаят бе, че никога не можеш да предвидиш всичко.

Разхлаби ремъците на раницата си, излезе от царевичака, прекоси моравата с дълги, отмерени крачки и се озова пред входната врата от масивно дърво. Рамката бе стоманена, а заключващият механизъм — от най-надеждните. Това обаче не притесняваше Лутър ни най-малко.

Той извади дубликат на ключа и го пъхна в ключалката, но не го превъртя.

Ослушва се няколко секунди. Изхлузи раницата от гърба си и се преобу, за да не остави кални следи. Приготви отвертката, която работеше с батерия, десетократно по-бързо от механичните.

Следващото приспособление, което измъкна от раницата си, тежеше не повече от стотина грама. Имаше размерите на джобен калкулатор и бе най-добрата инвестиция, която Лутър бе правил, като се изключи собствената му дъщеря. Миниатюрният уред, наречен от притежателя си „умното“, му бе послужил превъзходно при последните три операции от подобен характер.