Дейвид Балдачи - Абсолютна власт

Дойде ред да се занимава с големите риби.

Откри, че ролята му приляга. Кръстосаният разпит му се удаваше с лекотата на някогашните победи над далеч по-едри съперници на тепиха. Радваше се на всеобщото уважение и симпатии, колкото и невероятно да звучи това за един адвокат.

Тогава се запозна и с Дженифър — на една юридическа сбирка. Тя присъстваше в качеството си на вицепрезидент по маркетинга в „Болдуин Ентърпрайзис“. В общуването си създаваше у всеки свой събеседник чувството, че към него се отнасят с уважение. Умееше да се вслушва в чуждото мнение, дори и да е принципно несъгласна с него. Беше една истинска красавица, надарена с достатъчно таланти, за да не разчита единствено на хубостта си.

Човек бързо проумяваше, че привлекателната й външност крие далеч по-големи богатства. Поне така изглеждаше на пръв поглед. Само свръхчовек би могъл да устои на чара и Джак не беше такъв, а и Дженифър даде да се разбере отрано, че симпатиите са взаимни. Докато обсъждаше с въодушевление идеите на Джак за правата на уличените в престъпление, хубавицата успя на бърза ръка да му внуши, че е сторил каквото е могъл за онеправданите, бедните и клетниците на този свят и е дошло време да се замисли за собственото си бъдеще, а защо не и за нея като част от това бъдеще? Джак реши да напусне държавната адвокатска служба. Колегите му го изпратиха с пищно празненство. Още тогава трябваше да се сети, че броят на онеправданите, бедните и клетниците, които се нуждаят от помощта му, е значително по-голям, отколкото мислеше. Вече не очакваше да изпита вълнението, с което бе посрещал товара на предишната си работа. Знаеше, че подобни моменти не се случват два пъти в живота. Време бе да се насочи към нещо ново. Момчетата все някога порастват. Може би най-сетне бе съзрял.

Изключи телевизора, грабна пакетче чипс и се упъти към спалнята. Прескочи купищата дрехи за пране, нахвърляни до вратата. Нищо чудно, че Дженифър не одобряваше апартамента му. Кой ще ти хареса такава неразбория! Джак се притесняваше от друго — чувстваше се напълно убеден, че ако ще квартирата му да е блеснала от чистота, годеницата му пак не би склонила да живее в нея. Нямаше да й допадне кварталът. Макар и в близост до сградата на Конгреса, тази част на града не бе раят на привилегированите.

Нямаше да й хареса и теснотията. Собствената й къща се простираше на площ от пет-шестстотин квадратни метра, без да се смятат помещенията за прислугата и двойният гараж с ягуара и новичкия рейндж роувър. Сякаш задръстените булеварди на Вашингтон изискваха превозно средство за изкачване на стръмни планински склонове.

Неговият апартамент беше четиристаен, ако се брои и банята. Джак се добра до спалнята, съблече се и се просна на леглото. На отсрещната стена висеше съобщението за включването му в „Патън, Шоу и Лорд“ — най-представителната корпорация във Вашингтон, предоставяща правни услуги на стотици мощни компании, една от които беше фирмата на бъдещия му тъст. Именно нейните милиони му се приписваха като лична заслуга и щяха да му осигурят статута на съдружник, а съдружничеството в „Патън, Шоу и Лорд“ се измерваше с доход от над половин милион долара годишно. Това бяха джобни пари за семейство Болдуин, но той не принадлежеше към него. Все още не.

Джак се зави по-добре с одеялото. Имаше какво да се пожелае по отношение на топлоизолацията в апартамента. Глътна два аспирина и допи кока-колата от нощното си шкафче. Огледа тясната разхвърляна стаичка. Тя му напомняше за стаята, в която бе израсъл. Пазеше хубав спомен от детството си. Един дом трябва да създава усещането за живот, трябва да се оглася от крясъците на деца, които тичат из къщата в търсене на ново приключение или поредния предмет за чупене.

Още един проблем с Дженифър. Тя бе дала да се разбере, че топуркането на детски крачка е една твърде далечна и несигурна перспектива. Държеше преди всичко на собствената си кариера във фирмата на баща си. Повече, отколкото на Джак.

Той се завъртя на една страна и понечи да затвори очи. Вятърът заблъска по прозореца на спалнята и привлече вниманието му. За момент отклони поглед, но не издържа дълго и впери очи в кутията до прозореца.

Тя беше пълна с някои от наградите му, получени в гимназията и колежа. Ала Джак не се интересуваше от тях. Пресегна се за снимката в рамка. За миг се разколеба, но накрая реши да я извади в полумрака.

Това бе един вид ритуал. Нямаше защо да се притеснява, че годеницата му ще попадне на чуждата снимка, защото тя не припарваше до спалнята му за повече от минута. Правеха любов или в собствената й къща (където Джак зяпаше тавана, изрисуван със старинни конници и млади девици), или на вилата на родителите й (където таваните бяха още по-високи, фреските бяха копие на фреските на църква в Рим от тринайсети век, а Джак имаше чувството, че Господ наблюдава как голата красавица го люби и един ден ще го обрече на адски мъки заради няколкото мига плътска наслада).