Дейвид Балдачи - Абсолютна власт

— Пак не мога да проумея как са построили обвинението.

— Представиха Бъртън и Колин като платени служители, задължени да изпълняват нарежданията на президента. Той им е заповядал да извършат убийствата. Мафиотска разправа. Това беше присъдата на съдебните заседатели и съдията не се възпротиви.

— Исусе!

— Добре де, какво като е бил президент? Законите важат за всички. И няма защо да се чудим как се е стигнало дотук. Кой всъщност би се кандидатирал за президент? Кой нормален човек? В началото започват добре, но после продават душата си на дявола и съсипват толкова хора, че по нищо не приличат на тия като теб и мен. Ни най-малко.

Франк се загледа в дъното на басейна и накрая изрече:

— Но така и няма да го екзекутират.

— Защо?

— Адвокатите му ще обжалват. Свързали са се със Съюза за граждански права и всевъзможни противници на смъртното наказание. Сто на сто ще спечелят подкрепата на половината свят. Тоя човек се издъни жестоко, но все още разполага с доста влиятелни приятели. Сигурен съм, че ще напипат някое слабо място на обвинението. Смъртната присъда може да се потвърди, но Съединените щати едва ли ще се съгласят бившият им президент наистина да бъде екзекутиран. Това ни уронва авторитета пред света. Дори и на мен ми става неприятно, макар че тоя тип си го заслужава.

Джак загреба вода в шепи и поля раменете си.

— Има и хубави последици от всичко това — стрелна го с поглед Франк. — Във Феърфакс искат да ме назначат за началник управление. Получих една дузина предложения за началник на участък в най-различни градове. Има слухове, че прокурорът на делото срещу Ричмънд ще се кандидатира за министър на правосъдието при следващите избори. — Франк отпи една глътка. — Ти какво смяташ да правиш, Джак? Разкрихме престъплението благодарение на теб. Твоя беше идеята да заложим капан на Бъртън и президента. Божичко! Когато разбрах, че подслушват телефонните ми разговори, свят ми се зави. Ти какво ще получиш от цялата тази работа?

— Важното е, че съм жив — отвърна простичко Джак. — Няма да обслужвам богаташи в „Патън, Шоу и Лорд“ и няма да се женя за Дженифър Болдуин. Какво повече да искам!

Франк сведе поглед.

— Чувал ли си се с Кейт напоследък?

— Тя е в Атланта — отвърна Джак и на свой ред отпи една глътка. — Оттам ми писа за последен път.

— Да не е решила да се установи в Атланта?

— Още не знае какво ще прави — сви рамене Джак. — Писмото й беше доста объркано. Лутър й е завещал къщата си.

— Не ми се вярва да я приеме. След всичките тези угризения…

— Къщата е била купена от дядото. Мисля, че Уитни е искал да й остави нещичко. Не е зле да имаш къде да живееш.

— Хм. Ако питаш мен, дом се гради от двама и се напълва с пеленките на третия. Хей, Джак, та вие сте родени един за друг.

— Какво значение има? — Той изтръска капките от ръцете си. Много неща й се струпаха на главата. Аз само ще й напомням за миналото. Не я упреквам, че е решила да се махне и да започне отначало.

— Тя не е заминала заради теб, Джак. Замина, за да се отърве от всичките други проблеми, които я притискаха.

Джак вдигна поглед към хеликоптера, който бръмчеше на фона на нощното небе.

— Вече ми омръзна все аз да правя първата стъпка, Сет. Не знам дали можеш да го разбереш.

— Предполагам, че да.

Франк погледна часовника си, но жестът му не остана незабелязан.

— Бързаш ли за някъде?

— Трябва да пийнем нещо по-силничко. Знам едно местенце до летището. Сервират ребърца, дълги колкото ръката ми. Царевицата е направо великолепна, а текилата сама се лее в устата ти. И сервитьорките си ги бива. Аз съм женен човек, така че само ще си плакна очите. После ще вземем такси до вкъщи, защото ще сме се натряскали и ще трябва да те приютя. Какво ще кажеш?

— Звучи страхотно — усмихна се Джак. — Само че мога ли да се възползвам от поканата ти някой друг път?

— Сигурен ли си, че не искаш да го направим сега?

— Да, Сет. Благодаря ти.

— Няма да те насилвам.

Следователят се изправи, свали крачолите на панталоните си и заподскача към обувките.

— Защо не ми дойдеш на гости в събота? Ще си направим скара с пържени картофи. Може да отскочим и до кръчмата.

— Непременно ще дойда. От тази покана не се отказвам.

Франк тръгна към вратата. На излизане се обърна към Джак.

— И не му мисли много-много, приятелю. Понякога е направо вредно.

Щом остана сам, Джак се отпусна на цимента. Небето бе отрупано със звезди. Помисли си, че животът му е показал далеч по-големи небивалици и от най-нелепите му сънища. Стана му неприятно. Беше се надявал, че до тази възраст ще е разрешил всички объркващи въпроси на битието си.