Дейвид Балдачи - Абсолютна власт

Бил погледна към аудиокасетите — неговата истинска застраховка. Ето това беше наследството и странната му епитафия. Поне щеше да стори добро. Слава богу.

Сви устни в тънка усмивка. Тайните служби… Е, сега всички тайни ще отидат по дяволите. Сети се за Алън Ричмънд и очите му блеснаха. Дано ти лепнат доживотна без право на помилване. И да изкараш до сто години, гад мръсна!

Пръстът му се стегна около спусъка.

Още една топка тупна по прозореца. Викаха го. Сълзите отново бликнаха при мисълта кого оставя след себе си. Проклет да си! — изтръгна се задавено от устата му. Чувството за болка и вина бе наистина непоносимо.

Простете ми. Не ме намразвайте. Моля те, Господи, не ме намразвай!

Отекна гръм. Игрите на двора секнаха. Три погледа се стрелнаха към горния етаж. След минути от къщата се разнесоха пронизителни писъци и огласиха тихия квартал.

Почукването на вратата бе съвсем неочаквано. Алън Ричмънд провеждаше напрегнат разговор с членовете на кабинета. В последно време журналистите бяха разкритикували безжалостно вътрешната политика на правителството и президентът искаше да разбере причините. Не го интересуваше толкова политиката, колкото общественото мнение. То бе най-важното условие за успех в кариерата.

— Кой ме търси, по дяволите? — ядоса се на секретарката си Ричмънд. — За днес не съм уговорил никакви други срещи.

Огледа присъстващите. Глория Ръсел дори не си беше направила труда да дойде на работа. Може би най-сетне се бе сетила да нагълта повече сънотворни. Смъртта й щеше да има известни последствия за Белия дом, но той вече беше измислил правдоподобна история за самоубийството й. Глория беше права по отношение на едно — преднината му в социологическите проучвания беше толкова значителна, че вече почти нищо нямаше значение.

Секретарката пристъпи смутена напред. Личеше си, че е много изненадана от посетителите.

— Отвън ви чака внушителна група, мистър Ричмънд. Дошли са мистър Бейлис от ФБР, няколко полицаи и един господин от Вирджиния, който не желае да си съобщи името.

— Полицаи ли? Кажи им да си идат и да депозират молба за среща. Бейлис да ми се обади довечера. Ако не бях настоял да го изберат за директор, щеше да лапа мухите в някоя глуха провинция. Няма да търпя такова неуважение.

— Те много настояват да ви видят, сър.

Президентът скочи побеснял.

— Кажи им да вървят на майната си. В момента съм зает, глупачка такава!

Жената бързичко отстъпи към вратата. Преди да хване дръжката, някой я изпревари и в стаята нахлуха четирима агенти на Тайните служби, сред които бяха Джонсън и Варни; видя и представители на вашингтонската полиция, водени от шефа им Нейтън Бримър; директора на ФБР Доналд Бейлис и един дребен, набит човек с мъртвешки бледо лице и двуреден костюм.

Сет Франк вървеше най-отзад. Той затвори внимателно вратата. Носеше кафяво куфарче. Ричмънд изгледа делегацията и насочи вниманието си към следователя.

— Следовател… Франк, ако не се лъжа. Ако още не сте разбрали, че сте прекъснали конфиденциална дискусия на кабинета, ще ви помоля лично да напуснете. — Ричмънд изгледа четиримата агенти със свъсени вежди и им направи знак да тръгват. Мъжете не помръднаха от местата си.

Франк пристъпи напред. Извади едно листче от джоба на палтото си, разгъна го и го подаде на президента. Членовете на кабинета наблюдаваха изумени внушителната група. Ричмънд прочете посланието и се обърна към следователя.

— Това някаква шега ли е?

— Не. Показах ви копие от заповедта за задържане по обвинение в тежки престъпления, които според законите на щата Вирджиния се наказват със смърт и ще бъдат разгледани от Върховния съд. Мистър Бримър разполага с подобна заповед за арестуването ви по обвинение в съучастничество, което ще се разглежда от Вашингтонския съд след процедурите на Върховния съд.

Президентът погледна към Бримър. Полицаят потвърди казаното със строго кимване. Студеният му поглед ясно показваше чувствата му към президента.

— Аз съм президент на Съединените американски щати и ви нареждам веднага да напуснете — извърна се Ричмънд към креслото си.

— Формално погледнато, може и да сте прав, но това не ме интересува. След като докажем, че сте злоупотребили със служебното си положение, ще престанете да бъдете президент.

Ричмънд се извърна настрани, пребледнял като платно. Франк пристъпи по-навътре и пак застана очи в очи с него. При други обстоятелства агентите на Тайните служби не биха допуснали такава близост между двамата. В този миг обаче те не предприеха абсолютно нищо. Всъщност още не се бяха съвзели от вестта за загубата на своя уважаван колега. Джонсън и Варни кипяха от яд, задето са ги измамили през онази фатална нощ в имението на Съливан. За всичко обвиняваха мъжа, който сега бе загубил и ума, и дума.