Владимир Башев - Нецелунатите момичета

неполучена още дан!

Нецелунатите момичета!

Недогледаните кокичета!

Непогалените цветчета!

Неразлистените листа!

Не за ласките и целувките,

за закачките и преструвките

аз се ровя във паметта.

Аз си спомням за късчета радост,

малки, живи, с невидим радиус

и пропуснати, пропилени

изпод бързите ни ръце.

Аз си спомням за тях, защото

невероятната мощ на крилото

е в перата — перце до перце.

Колко много перца се пречупиха!

Колко много перца се изгубиха!

и, изглежда, гигантски мускули

бяха нашите рамена,

щом издържаха, щом напираха,

щом със замаха си намираха

път към истинска висина!

Ще простите ли? Ще простите ли?

Вече толкова сме изпитали,

че е време съвсем усмихнати

да се срещнем сега на път.

Всяка моя минута щастие

съществува със ваше участие

и това ще ни свързва до смърт.

Обичам те!

И затова разказвам всичко!

Обичам те!

Ти трябва да познаваш

ръката, на която се облегна,

очите, във които се огледа,

сърцето, над което се смълча.

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

Преди прощаването с младостта

аз не за непостигнати момичета —

тъжа за непостигнати неща.

В главата ми

се мръщи като облаче

несподелената горчивина,

че можех да направя малко повече,

а стана

малко повече вина…

Кой е виновен?

Триста обяснения…

Но мойте премълчани частни мнения

и изговорени нечестни мнения?

Удобните за всекиго съгласия

със явните за всеки безобразия?

Прииждат мойте лоши часове…

Прииждат мойте лоши страхове…

Прииждат мойте лоши стихове…

Дали да са във рими, или бели!

Дискусията ставаше прекрасна.

А идваха другари — побелели

от вярност,

побелели във затвора.

ще бъде наградена всяка вярност.

Ще бъде много по-добър света.

И само аз —

с една растяща ярост —

не трябва никога да се простя.

Печално е,

от питане раздиран,

да не посрещнеш следващия ден

за нещо срамно

реабилитиран

или за нещо славно — награден.

Обичам те!

Обичам те!

Обичам те!

За тази дълга нощ не се сърди.

Не те затрупах с милвани момичета.

Не те отрупах с купени звезди.

Извън света,

над който ний будуваме,

във който вграждаме самите нас,

не можем нито час да съществуваме,

да любим и да мразим — нито час!

И ще кънти на левите ни китки

навеки

оглушителният ек

от скритите в сърца горещи битки,

в които опознахме своя век.

Обичам те!

Със всичко сътворено.

Със всичките сполуки и беди!

С осъденото да е победено,

с призваното

да победи!

Бъди със мен,

разпуснала косите,

задъхана

от търсене и тичане!

Бъди със мен

в това, което иде!

Обичай ме!

Обичай ме!

Обичай ме!

© 1963 Владимир Башев

Сканиране, разпознаване и редакция: gos, 2008

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9257]

Последна редакция: 2008-09-27 23:35:36