Красимир Бачков - Особен поглед

— Няма да пия, докато не кажете, за какво става въпрос! Тримата се спогледаха усмихнати. Сър Пенчо подхвана бавно:

— Имахме споразумение, което изпълнихме перфектно! Оказа се, че калпазани като нас, успяха да открият и обезвредят престъпника — нещо, което не може да се каже за трудолюбивите пчелички от полицията!

— Кой е той? — кратко запита капитанът. Сър Пенчо сви рамене:

— Е, точно това, не можем да ви кажем, защото ние сме хора на честта, а не някакви ченгета! Обаче едно гарантираме — повече такива неща няма да се случват тук! Ако се повторят, ще ви разкажем всичко, но не и преди това!

Дуков се изправи ядосан:

— Вие какво си мислите, бе? Че ще си играем на стражари и апаши? Като ви тикна сега в ареста, ще ви дам една чест!

— Казвайте веднага какво знаете, защото ще обърна другия край на тоягата!

Бродягите мълчаливо отпиваха от коняка. Келешът все пак не се стърпя:

— Това е то, полицейската благодарност! Капитанът усети, че е прекалил и започна да ги уговаря:

— Ако наистина сте разбрали кой е, а не го предавате на полицията, ставате негови съучастници! За това може да получите и затвор!

— Де, де! — прекъсна го Вампирът — аз съм си там като вкъщи!

— Но, другите не са!

— Ако трябва и в затвора ще влезем! — въздъхна сър Пенчо — Сега в България разбойниците ходят на свободата честните хора са в затвора! Само че, как ще докажете, че просто не сме се пошегували? Ей тъй, пийнали сме и сме си направили един хубав майтап! За майтап не вкарват в кафеза!

Капитанът седна на траверсите. Взе си чашата и наведнъж я пресуши. Огледа мъжете сърдито и се тросна:

— Ще ви дам аз един майтап, келеши такива! Ако утре стане ново нападение и трима ви ще окошаря на момента! Нещастни фантазьори, с гумени глави! Мислите, че сте много велики, а вършите глупост, която и малко дете не би сторило!

Сър Пенчо го спря е ръка:

— Вие никога ли не сте грешили, капитане?

— Има грешки и грешки! Нагли кражби като тия се наказват само със затвор! Иначе продължават! Ясно ли е?

Тримата мълчаха безразлично. Дуков стана и преди да тръгне предложи:

— Ако до три дни не ми кажете кой е негодникът, вас ще обвиня за престъпленията! Щом обещавате, че вече няма да стават такива работи, значи вие сте ги извършвали!

Сър Пенчо се усмихна:

— По-леко, да не ни уплашите! По време на едно от нападенията и тримата бяхме в болницата на системи!

— За алкохолно натравяне! — допълни Вампира.

— Тъй, че не ни плашете толкова евтино, капитане! Може да сме идеалисти и пияници, но зло никому не сме сторили!

— И добро вече няма да правим! — закани се Келеша. — Щом такава ви е отплатата.

Капитан Дуков поклати съкрушено глава и им обърна гръб. Качи се в „Ладата“ и нервно натисна газта. Само облаче прах остана след него. Тримата се изгледаха любопитно. Примижал срещу слънцето, сър Пенчо рече:

— И Мара Шанела, и капитанът ни мислят за големи глупаци! Чак ги съжалявам тия хора! Кога им остава време да живеят?

Таньо Вампирът цъкна с език и сам не разбра защо се опита да отговори на риторичния въпрос на приятеля си:

— То не е лъжица за всяка уста тая работа! — и доловил насмешливите погледи на побратимите си, добави с пълна чаша:

— Наздраве!

© 1997 Красимир Бачков

Сканиране, разпознаване и редакция: Алекс Болдин, 2007

Публикация:

СИНИЯТ КОН, разкази, българска, първо издание

Красимир Бачков — автор, Елка Няголова — редактор, Станислав Филипов — художник

Рекламна къща „Пастел“ — предпечат. Печатница „Н. Здравков“. Издателство „Звезди“.

ISBN: 954-9514-02-1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3120]

Последна редакция: 2007-07-11 23:16:20