Уилям Шекспир - Том 2. Комедии

„…за да обладаеш Леда…“ (митол.) — Зевс съблазнил дъщерята на етолийския цар Тестий — Леда, като й се явил в образа на лебед.

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

Пък (или Хобгоблин) — нарицателно име на малките пакостливи духове от старите английски поверия. Използван от Шекспир в „Сън в лятна нощ“.

„…Ордена…“ — става дума за Ордена на жартиерата, върховен орден на английската аристокрация, чиито церемонии се извършвали в Уиндзорския замък. С него е свързано и названието на хана от пиесата.

Honi soit qui mal y pense (фр.) — „Тежко томува, който зло ни мисли“ — девиз на носителите на Ордена на жартиерата — мото на днешния английски герб. Самият орден представлявал синя лента, която се затягала със златна тока под лявото коляно.

„…планински пръч…“ — в очите на столичната аристокрация от Шекспирово време уелсците са били изостанали планинци-животновъди.

Праведния Йов (библ.) — образец на дълбоко вярващ човек от еврейската история. Бог позволил на Сатаната да го изпита: Йов загубил всичко, което имал, и заболял от страшна язва, но останал твърд във вярата си, макар жена му да го съветвала да се отрече от своя бог.

„…un garçon, un…“ (фр.) — едно момче, едно…

Оригиналното название на комедията е „Much Ado About Nothing“. Името на Киселица е в оригинала Verges — народно произношение на Verjuice (кисел плодов сок).

„…петте му умствени способности…“ — за такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

„…учителка за папагали…“ — намек за любителите на груби шеги, които обучавали папагалите си да произнасят ругателства.

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

Вулкан (митол.) — римски бог на огъня и на ковашкото изкуство, съответстващ на гръцкия Хефес. Изобразяван като силен ковач с чук или клещи в ръка.

„…нещо ще му я надигне отвътре…“ — намек за рогата, които заплашват всеки съпруг.

„…като злодея от приказката…“ — става дума за една средновековна английска приказка, в която злодеят отрича ужасното убийство, което е извършил.

„…но да позволя… на невидим ремък…“ — т.е. да признавам пред всички, че съм мамен мъж или да крия позора си.

„…като котка в кошница…“ — изглежда, че по Шекспирово време за мишена при състезанията по стрелба с лък е служела котка, затворена в клетка.

Адам Бел, Робин Худ — прочути волни горски разбойници и стрелци от XII в., възпети в английския фолклор.

„…И дивий бик привиква на ярема…“ — цитат от „Испанската трагедия“ — популярна драма от Шекспировия съвременник Томас Кид.

„…гнездо на любовта… Венеция…“ — Венеция се славела по Шекспирово време със свободните си нрави.

„…любящия ви Бенедикт…“ — двете реплики на Клавдио и Дон Педро пародират изящен завършек на любовно писмо.

„…мрачния знак на Сатурна…“ — според астрологическите представи родените под знака на планетата Сатурн имат меланхоличен темперамент.

Борачио — този помощник на Дон Хуан води името си от испанското „borracho“ — пияница.

„…да окадя къщата с благовония…“ — каденето на стаите с ароматни вещества замествало истинската хигиена в Англия от XVI в.

„…развеждали маймуни на оня свят…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

„…шепа високомерна земя… бучка самомнителна глина…“ — според Стария завет Бог сътворил Адама от глина.

Жига, павана, галярда — танци, популярни по Шекспирово време.

Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.

Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.