Уилям Шекспир - Том 2. Комедии

„…Мефистофеле безочлив…“ — реплика, напомняща за драмата „Доктор Фауст“ на Шекспировия съвременник Кристофър Марлоу. Пистол говори винаги в гръмки стихове, които пародират стила на английската трагедия от XVI век.

„…афектът…“ — в оригинала „хумор“ (от лат. humor — течност). Тази дума е лайтмотив в репликите на Ним: по Шекспирово време теорията за четирите телесни течности, чието съотношение у всеки човек давало неговия темперамент, била много на мода и думата „хумор“ се употребявала с нужда и без нужда в смисъл на хрумване, настроение, каприз. Не е изключено също честата употреба на тази дума от страна на Ним да иронизира „комедията на хуморите“, т.е. на характерите, която е била създадена от съвременника на Шекспир Бен Джонсън. Вж. [[10254|предговора]].

Videlicet (лат.) — именно.

„…борбите на мечки с кучета…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение. Недалеч от театър „Глобус“, в който се играели Шекспировите пиеси, се намирала арената, на която показвали прочутата мечка Секерсън.

Гвиана — област в Южна Америка; намек за разказите на завоевателя сър Уолтър Райли, описващи неговите пътувания към Новия свят.

„…Източната Индия… …Западната Индия…“ — „Източна Индия“ се наричала по Шекспирово време днешна Индия, а „Западна Индия“ — източният бряг на американския континент с принадлежащите към него острови.

Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

„…фригийски турчин…“ — Фригия наричали по Шекспирово време една област в Мала Азия.

Марс (митол.) — римски бог на войната, съответстващ на гръцкия Арес. Изобразяван като силен мъж в бойни доспехи.

„…Ma foi, il fait fort chaud. Je m’en vais a la Cour… la grande affaire.“ (фр.) — Бога ми, страшна жега!… Отивам в Двора… Там стават важни неща.

„Oui, mettez-le dans mon… Depechez-vous!“ (фр.) — Да, сложи я в моя… Побързай!

„…Qu’ai-j’oublie?“ (фр.) — Какво съм забравил?

„…Au diable!… Larron!…“ (фр.) — По дявола!… Крадец!

„…baille moi…“ (ст. фр.) — Донеси ми!

„…Parbleu…“ (фр.) — Бога ми!

Херес — силно испанско вино.

…Ирода му юдейски… ( библ. ) — юдейският цар Ирод бил представян в театралните мистерии на Средновековието като тиран, пълен с пороци, между които било и сладострастието.

Пелион (митол.) — планина в Тесалия. Според гръцката легенда племето на великаните, наречени гиганти, в борбата си с боговете решило да пренесе Пелион върху планината Оса, за да достигне по тях Олимп; боговете обаче успели да отблъснат нападението и погребали гигантите под струпаните от тях планини.

Абордаж — термин от морската война и пиратството: прехвърляне на бойци от своя кораб върху вражеския.

Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

„…китайски лъжец…“ — в епохата на Възраждането покрай фантастичните разкази на европейските пътешественици самите обитатели на Далечния изток несправедливо се сдобили със славата на лъжци.

„…Темиде…“ (митол.) — Темида е гръцката богиня на правосъдието. Тук Хазаинът на „При Жартиерата“ употребява името й в мъжки род.

„…Уелския…“ — уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона.

„…Брод…“ — в оригинала има игрословица, противопоставяща истинското име на персонажа (Ford — англ. брод) и измисленото (Brook — англ. поток). В превода истинското име бе леко изменено, а измисленото заменено с друго, близко по звучене, за да се получи смисловото противопоставяне на „форт“ и „брод“.