Уилям Шекспир - Том 2. Комедии

Тизба, Пирам — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий и използвана пародично от Шекспир в „Сън в лятна нощ“. Пирам и Тизба били деца на две враждуващи вавилонски семейства. През дупчица в зида, делящ двата дома, те си уговорили нощна среща в полето. Пристигнала първа, Тизба била подгонена от лъв и се спасила, но изпуснала окървавеното си було. Пристигнал по-късно, Пирам намерил булото и като решил, че любимата му е станала жертва на звяра, се самоубил. Завърнала се, Тизба открила трупа му и също се убила с неговия меч.

Дидона (митол.) — легендарна основателка на Картаген; тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и когато той я изоставил, се хвърлила в горяща клада.

Медея (митол.) — най-известната вълшебница от древногръцките легенди. В пасажа става дума за чудодейните треви, с които тя подмладила Езон, бащата на мъжа й Язон.

„…издава собствен звук…“ и т.н. — картина, свързана с учението на питагорейците за хармонията на небесните сфери. Според това учение светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени подвижните звезди и които от своя страна били включени в обхващащата цялата вселена сфера на неподвижните звезди. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

„…Ендимионовото ложе…“ (митол.) — красивият овчар Ендимион бил осъден от Зевса, ревнуващ Юнона, на вечен сън. Диана, влюбена в него, го отнесла в една планинска пещера, където го посещавала нощем, за да го целува в съня му.

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

Аргус (митол.) — стоок великан от гръцката митология, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.

Манна (библ.) — храна, която бог пратил от небето на еврейското племе, когато то минавало през пустинята на път от Египет към Обетованата земя.

Оригиналното название на комедията „The Merry Wives of Windsor“ означава буквално „Веселите уиндзорски съпруги“. Плиткоу се нарича в оригинала „Shallow“ (плитък, повърхностен, празен); с „Хаплю“ е преведено името „Slender“ (хилав, слабоумен); оригиналното име на мистрис Скокли е „Quickly“ (бързо, пъргаво, живо). У Шекспир фамилното име на Форт е Ford — изменението се наложи заради игрословицата в текста — вж. бел. 37.

Звездната палата — върховен углавен съд, учреден през XVI в. Наречен тъй, защото таванът на заседателната му зала бил украсен със звезди.

„…задължителен coram…“ (непр. лат.) — израз, означаващ член на задължителния състав — quorum — на съда. Съдията е слаб в латинския.

„…Custalorum…“ (непр. лат.) — съкращение от custos rotulorum — пазител на свитъците.

„…Pustulorum…“ (непр. лат.) — „на пъпките“ — от pustula — пъпка, цирей. Хаплю също показва своето незнание на латинския език.

Armigero (итал.) — носител на оръжие, а също и на герб. Невисока дворянска титла.

„…пълхи…“ — отец Евънс е роден в областта Уелс и говори английски като чужденец — неправилно и с характерно произношение. Уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона.

„…да го кръстосам с друг…“ — при дворянските женитби гербовете на двата сродяващи се рода давали по две от четирите си полета, които се разполагали на кръст в герба на новото семейство.

„…Съветът…“ — става дума за Кралския съвет, който заседавал в Звездната палата.

Котсуълд — Котсуълдските хълмове в графство Глостър били по Шекспирово време център на игри и състезания.

Ним — име, произлизащо от средноанглийското „nimen“ — грабя, крада.

Пистол — име, означаващо „пищов“, но свързано може би и с „pistole“ — испанска златна монета.

Pauca verba (лат.) — малко думи; без много приказки!

„…бенбърийско сирене…“ — градецът Бенбъри — близо до Оксфорд — бил известен със своето сухо сирене; тук се прави намек за хилавостта на Хаплю.