Уилям Шекспир - Том 2. Комедии

„…суха, суха…“ — за Шекспировите съвременници сухата ръка била признак на слаб мъжки темперамент.

„…Стоте весели случки“ — английска сбирка с анекдоти от началото на XVI в.

„…златна верига на лихвар…“ — богатите граждани в Европа от времето на Възраждането носели на шията си масивни златни огърлици.

„…градината… до грехопадението…“ (библ.) — т.е. едемът, земният рай.

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

Ата (митол.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

„…свещеника Йоан…“ — легендарен владетел на християнско царство в Далечния изток или в Североизточна Африка.

„…великия Хан…“ — в случая става дума за великия хан на монголите или за китайския император.

Пигмеи — пигмеите били за Шекспировите съвременници легендарен народ от джуджета, които имали своя държава в сърцето на Африка.

Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

„…Аморозо…“ — от италианското „amoroso“ — любовен, любовник.

Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам.

„…да има червей…“ — по Шекспирово време се смятало, че зъбите могат да червясват.

Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

„…Фъртуна…“ — става дума за Фортуна. Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

„…фараоновите войници… Вааловите жреци…“ — Ваал или Бел е бил главен бог на вавилонците. В случая неговите жреци и фараоновите войници са изобразени в библейски сцени.

„…гащите му…“ — в Средновековието и Ренесанса героите от древните митове били често представяни в съвременно облекло.

„…Любовен лек…“ — в оригинала „Light of o’love“, популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Двамата веронци“ (I д., 2 сц.).

Tabula rasa (лат.) — изтрита плоча. Става дума за покритите с восък плочи, на които са пишели древните. Изразът се употребява в смисъл на бяла страница — ум, свободен от всякакви предубеждения или познания.

Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

Венера (митол.) — римска богиня на съпружеската любов, произхождаща от Афродита, богиня на любовта и красотата при гърците.

Херо — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

„…И съзря го бог, че се криеше в градината…“ (библ.) — цитат от Стария завет, свързан с грехопадението на Адам. В случая намек за шегата, изиграна на Бенедикт в парка.

„…Троил, който… сводник…“ — става дума за Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.