Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

МУЦИЙ

Не, татко! Не те пускам!

ТИТ

Дързък момък!

На пътя ми ще се изпречваш в Рим?

Пронизва го.

МУЦИЙ

На помощ, Луций!

Влиза отново Луций.

ЛУЦИЙ

Татко, ти извърши

несправедливост! Повече дори!

Във спор неправ да умъртвиш сина си!

ТИТ

Не сте ми синове ни той, ни ти!

Мой син не би ме тъй опозорил!

Върни на императора сестра си!

ЛУЦИЙ

Ще му я върна мъртва, ако трябва,

но не като съпруга на съпруг,

когато обещана е на друг!

Излиза. На горната сцена се появяват отново Сатурнин, Тамора, Деметрий, Хирон и Арон.

САТУРНИН

Не, Тит Андроник, твоят император

не иска нито нея, нито теб,

ни кой да е от вашата порода!

На други, подиграл ме, бих простил

все някога, но никога на тебе

и твойте безочливи синове,

надумали се да се гаврят с мен!

Нима в цял Рим не се намери друг,

с когото да си правите шеги,

та взехте Сатурнин? Добре се свързва

таз гавра, Тит, с хвалбата ти надменна,

че бил съм ти изпросил своя трон!

ТИТ

Чудовищно! С какво съм го заслужил!

САТУРНИН

Добре, добре! Върви тогаз и дай

изменчивата си мома на брат ми,

щом толкова размахва меч за нея!

Ще имаш храбър зет! Добър да спори

със синовете ти кой по-добре

умее смут да внася във страната!

ТИТ

Слова-бръсначи в моето сърце!

САТУРНИН

Затуй, Тамора, прелестна царице

на готите, която надсияваш

най-първите красавици на Рим,

тъй както Фебе 12 12 Фебе (мит.) — друго име на богинята на луната, Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната. — всички свои нимфи,

ако приемеш бързия ми избор,

избирам теб, Тамора, за съпруга

и бъдеща императрица римска!

Кажи, че си съгласна и кълна се

подред във всички римски богове,

че както храм, жреци, света вода

са близо тук и факлите горят

и всичко само чака Хименея 13 13 Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. ,

не ще пристъпя улиците римски,

ни царския дворец ще изкача,

преди оттука да съм те извел

съпруг за теб пред Рим и небесата!

ТАМОРА

Пред Рим и небесата се заклевам,

че ако император Сатурнин

така издигне готската царица,

бавачка тя ще стане на страстта му,

на младите му пориви слугиня!

САТУРНИН

Възлез, красавице, към Пантеона!

Вий, знатни на града ни, придружете

владетеля си царствен и онази,

която боговете му дариха,

а той със своя ум ощастливи!

Да се извърши брачният ни обред!

Излизат всички освен Тит.

ТИТ

Не бях поканен в шествието даже!

О, Тит, кога си ходил тъй самотен,

така посрамен и онеправдан?

Влизат отново Марк, Луций, Марций и Квинт.

МАРК

О, гледай, Тит! Какво си сторил, Тит?

Несправедливо си убил сина си!

ТИТ

Не, смахнати трибуне, той не е

мой син, ни ти — мой брат, ни тези тук

са мои с нещо! Вий във низък сговор

опозорихте славния ми род!

Безчестен брат, безчестни синове!

ЛУЦИЙ

Поне покой достоен дай на Муций!

Да спи и той при другите ни братя!

ТИТ

Махнете се! Тоз склеп не е за него!

Преди разкошно да го подновя,

пет века той се е издигал тук!

Умрели в бой или на мирна служба

във него спят, а не убити в свада.

Погребвайте го другаде, не в него!

МАРК

Това е вече нечестиво, Тит!

С дела тоз гроб заслужен е от Муций —

той трябва да лежи при свойте братя!

КВИНТи МАРЦИЙ

И ще лежи! Или ще идем с него!

ТИТ

Кой каза „ще лежи“?

КВИНТ

Тоз, който знае

да отстоява туй, което иска!

ТИТ

Напук на мене ще го погребете?

МАРК

Не, Тит. Ти сам на Муций ще простиш

и в този гроб ще му дадеш покой.

ТИТ

И ти опръска с кал рода ни, Марк,

и с тез хлапета нарани честта ми!

За мене всички вий сте врагове,

махнете се оттук, не ме гневете!

МАРЦИЙ

Не е на себе си! Да се отдръпнем!

КВИНТ

Не, не, преди да съм погребал брат си!

Четиримата коленичат.

МАРК

Природата те моли, драги братко!

КВИНТ

Природата те учи, скъпи татко!

ТИТ

Млък, казах, че и други ще пострадат!

МАРК

О, Тит, по-скъпа моя половина!…

ЛУЦИЙ