Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

окървавен, донасяше в ковчези

чадата си от бойните полета,

и всеки път пред паметника древен

на своя род принасяше във жертва

най-знатния от пленниците готи.

Сега със чест и плячка натоварен,

добрият ни Андроник се завърна,

безстрашният ни Тит е пак сред нас!

Ний молим ви във името на оня,

когото искате да наследите,

и с правото на римския Сенат,

на който казвате, че сте покорни,

двамина да разпуснете веднага

сподвижниците си и се явите

смирени претенденти за престола,

решени да се състезават само

със силата на своите предимства!

САТУРНИН

Как бързо укротиха мисълта ми

словата на народния трибун!

БАСИАН

О, Марк Андроник, аз тъй силно вярвам

във твоята безкористност и честност,

тъй скъпи сте ми ти и твойте близки,

и брат ти Тит, и неговите храбри,

чудесни синове, и дъщеря му

Лавиния, на чийто чар съм пленник,

че своите приятели отпращам

и делото си слагам на везната,

държана от Съдба и от Народ.

Привържениците на Басиан излизат.

САТУРНИН

Привърженици мои, тъй усърдно

законното ми право защитили,

със благодарност ви освобождавам

и себе си оставям да завися

от обичта на моята страна.

Привържениците на Сатурнин излизат.

Тъй както аз пред тебе съм склонен,

ти благосклонен, Рим, бъди към мен!…

Пуснете ме! Вратите разтворете!

БАСИАН

И мен — смирен съперник — приемете!

Тръбен звук. Двамата се изкачват в Сената. Влиза капитан.

КАПИТАНЪТ

Път, римляни! Великият Андроник,

безстрашният защитник на доброто,

върховният военачалник римски,

се връща във триумф оттам, където

със меч ярем издяла несломим

за всички неприятели на Рим!

Тръбен звук. Барабанен бой. Влизат един след друг: двама синове на Тит; войници, носещи ковчег, покрит с черен плат, други двама синове на Тит. След тях: Тит Андроник, следван от Тамора, Аларб, Хирон, Деметрий, Арон и други пленници. Ковчегът бива положен на земята.

ТИТ

О, Рим, ликуващ във жалейни дрехи,

привет на теб! Подобно кораб, който,

товара си отнесъл, се завръща

с безценна стока в родния си залив,

от който някога е вдигнал котва,

Тит в лаври връща се да поздрави

през сълзи своя роден край… през сълзи

от радостта, че си е вкъщи пак.

Защитниче на този Капитолий 2 2 „Защитниче на този Капитолий…“ — Става дума за върховния бог на римляните, Юпитер. ,

със милост приеми тоз обред, който

се готвим да отслужим! Погледнете,

о, римляни, от двайсет и петте

безстрашни синове, които имах

(наполовина колкото Приам!),

останаха ми само тези тука,

в ковчега и край него! Рим велики,

на оцелелите плати със обич,

а на загиналите с вечен отдих

там, дето праотците им лежат!

След боя с готите ти вложи, Тит,

меч в ножницата си. Защо търпиш

душите на чадата ти все още

да бродят непогребани край Стикс 3 3 Стикс (мит.) — река в подземното царство, край чиито брегове според вярването на древните гърци душите на мъртвите блуждаели, докато телата им не бивали погребани. ?…

При братята им направете място!

Гробницата бива отворена.

Вместилище на радостите мои,

свят дом на благородство и на младост,

как много синове ми ти отне,

които няма да ми върнеш, не!

ЛУЦИЙ

Най-славния от пленниците дай ни,

на късове разсечен, да го хвърлим

ad manes fratrum 4 4 „ad manes fratrum“ (лат.) — „На душите на братята.“ в кладата свещена,

та сенките им да почиват кротко

и да не стряскат живите от сън!

ТИТ

От всички оцелели най-добрия

аз давам ви: сина първороден

на таз изпаднала в беда царица.

ТАМОРА

Не, римски братя! Спрете! Не, о, Тит!

Завоевателю великодушни,

смили се над сълзите ми горчиви,

сълзи на майка, страдаща за чадо!

Ако на теб любим синът е бил,

мисли, че моят и за мен е мил!

Не стига ли, че трябва да красим

под двойно иго — твое и на Рим —

триумфа ти тържествен, та желаеш

да съсечеш сина ми затова,

че храбро се е бил за роден край?

Ако да водят бой за цар и царство

било е чест за твойте синове,

то чест е и за мойте! Тит Андроник,

не цапай свойта гробница със кръв!

На бог подобен би желал да бъдеш —

бъди богоподобен в милостта!

Тя знак е на човешко благородство,

смили се над сина ми, благи Тит!

ТИТ

Царице, примири се и прости ми!