Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Именно в тази атмосфера се крие една от най-отличителните черти на Шекспировата драматургия или по-скоро на драматургията на неговото време; защото, макар и най-големият майстор в това отношение, той не е единственият. Героите в гръцката или френската трагедия говорят всички със същия глас. Расин дава по-тънки и прецизни анализи на подбуди и характери, отколкото Шекспир, и ни позволява да вникнем по-дълбоко в механизма на човешката душа. Но именно на човешката душа изобщо, на онези пластове, до които стигаме главно чрез самонаблюдение, докато Шекспир ни показва индивида, както се показва навън. Двата метода са оправдани и тук не е въпрос да се възхвали единият автор за сметка на другия, а да се изясни спецификата на Шекспировото изкуство. Класицизмът ни дава живота избистрен, сведен до най-същественото, в монументална простота. Поддръжниците му могат да получават една концентрираност, която е извън възможностите на Шекспир. Но той ни дава впечатление за самия живот, поетизиран, разбира се, по-богат, по-разкошен, с по-възвишени върхове и по-страшни бездни, отколкото познаваме във всекидневието, с по-наситени багри, но сложен и разнообразен. Разбира се, както е безсмислено да се постави живописта над скулптурата или обратно, така е безсмислено да се дават оценки за едната или другата форма на трагедията. Но в рамките, поставени от неговия вид, Шекспир представлява един абсолютен и непостигнат от никого връх.

Проф. Марко Минков

Тит Андроник 1 1 Оригиналното заглавие на трагедията е „The most lamentable Tragedy of Titus Andronicus“ — „Извънредно жалостива римска трагедия за Тит Андроник“. Ударението в името Тамора бе пренесено от първата сричка върху втората — така звученето на името ни се виждаше по-естествено на нашия език.

САТУРНИН — син на покойния римски император; после сам император

БАСИАН — негов брат

ТИТ АНДРОНИК — знатен римлянин

МАРК АНДРОНИК — негов брат, народен трибун

ЛУЦИЙ, КВИНТ, МАРЦИЙ, МУЦИЙ — синове на Тит

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ — момче, син на Луций

ПУБЛИЙ — син на Марк Андроник

ЕМИЛИЙ — знатен римлянин

АЛАРБ, ДЕМЕТРИЙ, ХИРОН — синове на Тамора

АРОН — любовник на Тамора

ВОЕНАЧАЛНИК

ПРАТЕНИК

СЕЛЯК

ТАМОРА — царица на готите, после римска императрица

ЛАВИНИЯ — дъщеря на Тит

ДОЙКАи ЧЕРНО ДЕТЕ

Римляни, готи, сенатори, трибуни, военачалници, войници и слуги

Място на действието: Рим и околностите му.

Рим. Пред Капитолия.

Тръбен звук. Появяват се — горе — трибуните и сенаторите. След тях влизат с барабанен бой, следвани от своите привърженици — от едната страна Сатурнин — от другата Басиан.

САТУРНИН

Патриции, с оръжие в ръка

правата ми над трона наложете!

Приятели, привърженици мои,

бранете с меч законния наследник!

Аз първият съм син на оня, който

короната на Рим носи последен —

недейте старшинството позори

и дайте ми венеца на баща ми!

БАСИАН

Приятели, привърженици мои,

поддръжници на моите права,

ако синът на Цезар, Басиан,

е бил обичан някога от Рим,

пазете Капитолия за него,

не позволявайте срамът да стигне

до трона свят — седалище и символ

на чест, въздържаност и благородство;

за чистата заслуга дайте глас

и се борете за свободен избор!

Появява се горе — с корона в ръце — Марк Андроник.

МАРК АНДРОНИК

Князе, оспорващи си власт и царство

със клики и приятели, узнайте,

че едногласно римският народ,

на който сме представители ние,

предлага, за безчислени и важни

заслуги към държавата да бъде

избран за император Тит Андроник,

известен с прякора Благочестиви.

По-честен гражданин, по-храбър воин

не знае Рим. Сенатът призова го

обратно тук след трудната война

със варварите готи, във която

той заедно със своите синове —

страшилища за нашите врази —

успя да обуздае и зажегли

това могъщо войнствено племе.

Години десет минаха, откакто

за пръв път делото на Рим той взе

в ръцете си, за да накаже с меч

надменния ни враг, пет пъти тук,