Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

О, татко, наша същност и средина!…

МАРК

Смили се, позволи на Марк Андроник

да погребе в това гнездо на чест

достойния си племенник, загинал

за правото на своята сестра!

Ти римлянин си — варварин не ставай!

Ахейците погребаха Аякса,

макар да беше той самоубиец,

когато чуха благите слова

на многомъдрия Лаертов син 14 14 „… Аякса… Лаертов син…“ (мит.) — Прочутият гръцки герой от Троянската война Аякс в припадък на гняв се самоубил и тялото му само благодарение на намесата на Одисей — сина на Лаерт — било изгорено на клада, ритуал, отказван на самоубийците. .

Недей затваря склепа си семеен

пред Муций, който беше твоя радост!

ТИТ

Вдигни се, Марк!… О, грозен ден за Тит!

Чадата ми да се посрамят в Рим!

Внесете го! А след това и мене!

Тялото на Муций бива внесено в гробницата.

ЛУЦИЙ

Спи с тях, додето се завърнем, Муций,

за да окичим гроба ти с трофеи!

ВСИЧКИ (коленичат)

На Муций дан — сълзи недейте дава —

тоз, който падне с чест, живее в слава!

МАРК

Кажи ми, Тит — скръбта за да разсеем, —

как изхитри се таз царица готска

да се издигне толкоз бързо в Рим?

ТИТ

Не зная, Марк, но зная, че е тъй

(със хитрост или не — там горе виждат!).

Ще бъде ли — как мислиш — благодарна

на оня, който толкоз отдалече

към щастието тука я доведе?

МАРК

О, да, и щедро ще го награди!

Влизат отново от едната страна Сатурнин със своята свита, Тамора, Деметрий, Хирон и Арон; от другата страна Басиан, Лавиния и други.

САТУРНИН

Честито, Басиан! Дано небето

даде ти щастие със таз женичка!

БАСИАН

На теб със твойта! Повече не казвам,

по-малко не ти искам! Сбогом, братко!

САТУРНИН

Бунтовник! Ако има в Рим закони

и в мене — власт, за дръзкия грабеж

ще ми платите ти и твойта шайка!

БАСИАН

„Грабеж“ наричаш, че си отстоях

оназ, която бе за мен сгодена

и е сега омъжена за мен?

Дорде съдът отсъди кой е прав,

което си е мое, ще го имам!

САТУРНИН

Добре, добре! Ти рязък си със нас,

ала и ний ще бъдем твърди с теб!

БАСИАН

Царю, за туй, което съм извършил,

ще знам да отговоря и с кръвта си,

но в името на своя дълг към Рим

едно все пак бих искал да ти кажа:

честта и името на Тит Андроник

пострадаха съвсем несправедливо —

преследвайки Лавиния и мен,

той с меч уби най-младия си син,

ядосан — от усърдие към тебе, —

че пречат му да ти даде онази,

която бе ти отредил с готовност.

Върни във милостта си, Сатурнине,

тоз, който винаги е бил на дело

приятел и баща за теб и Рим!

ТИТ

Княз Басиан, недей ме защитава!

Ти тъкмо и тез тук ме опетнихте!

Небето праведно и Рим ще кажат

привързан ли съм бил към Сатурнин!

ТАМОРА

О, властелине мой, ако Тамора

услаждала е нявга твоя поглед,

изслушай безпристрастните й думи

и миналото, скъпи мой, прости!

САТУРНИН

Какво? Да ме обидят и страхливо

да скрия меча си, неотмъстил?

ТАМОРА

Опазили ме боговете горе

от туй да навредя на твойта чест,

но свойта чест залагам, че Андроник

не е виновен в нищо. Яростта му

доказва непритворната му скръб.

Чуй мене: погледни го милостиво,

тъй леко не губи тъй скъп приятел,

не му трови сърцето с мрачен взор!…

Тихо.

В съвета ми се вслушай, господарю,

скрий свойто недоволство и обида!

Отскоро си на трона и народът,

а и патрициите са способни,

като размислят малко, да застанат

на Титова страна и да те смъкнат

за непризнателност — в Рим грозен грях.

Послушай и на мен ги остави —

ще дойде ден, ще ги изтребя всички,

от корен до един ще ги изскубя —

жесток баща, свирепи синове, —

ще помнят как са карали царица

напразно да ги моли за сина си

на колене сред градския площад!

На глас.

Ела, добри царю!… Ела, Андроник!…

Вдигни тоз старец, утеши духа му,

загиващ в бурята на твоя взор!

САТУРНИН

Вдигни се, Тит! Царицата надви.

ТИТ

Благодаря на двама ви, царю!

Таз реч, тез погледи ме възкресяват!

ТАМОРА

Андроник, аз съм вече част от Рим.

Поримлянчена, трябва да помагам

с добър съвет на нашия владетел.

От днес са мъртви всичките ви дрязги…

Признай, съпруже скъпи, че е моя

заслугата за сключения мир!…