Уилям Шекспир - Том 1. Комедии

трагичен фарс“. Какво, не се ли лъжа?

Трагичен фарс? И лаконично-дълга?

Това прилича ми на парещ лед

или на огнен сняг. Не виждам в тази

безсмислица какъв е вложил смисъл

тоз, който тъй безстрашно я е писал!

ФИЛОСТРАТ

Но тя наистина е лаконична,

защото има-няма десет думи,

ала и тези думи са й много,

така че с право я наричат дълга;

при туй трагична е, защото свършва

със смърт и кърви, но като я гледах,

аз весели сълзи пролях такива,

че жанра фарс и той ще й отива.

ТЕЗЕЙ

И кой я изпълнява?

ФИЛОСТРАТ

Прости хора,

занаятчии от града, които,

работейки за първи път с ума си,

измъчили са грубата си памет,

за да покажат своя труд пред вас.

ТЕЗЕЙ

Добре, ще ги изслушаме.

ФИЛОСТРАТ

О, не!

Не е за вас пиесата им, княже.

Аз виждал съм я. Тя не струва нищо.

Освен ако забавни ви се видят

нечуваните напъни и мъки,

които тези хора груборъки

ще вложат в непосилната задача

да ви зарадват.

ТЕЗЕЙ

Трупата да влезе!

Филострат излиза.

Не може нещо да е недобро,

когато е поднесено усърдно

от обичта и чувството за дълг.

Да седнат дамите!

ХИПОЛИТА

Не бих желала

да видя простотата унизена,

а нейното старание — убито!

ТЕЗЕЙ

И няма да ги видите!

ХИПОЛИТА

Но как?

Разбрах, че няма нищо да излезе!

ТЕЗЕЙ

И толкоз по-приятно ще ни бъде,

когато им благодарим за нищо.

Щом те грешат, забава ний ще дирим

в отгатване на репликата вярна

и що от туй, че слабо ще играят,

щом чувстваме, че силно се стараят!

При своите разходки из страната

навред от учени съм бивал срещан

с подготвени слова, ала когато

съглеждал съм ги, сред речта внезапно

да побледняват, да претупват бързо

ефекта, толкоз време доизглаждан,

и в края, без дори да ме приветстват,

да занемяват — вярвайте ми, скъпа, —

в туй млъкване привета съм им чувствал

и смутът им, роден от скромна почит,

по-близък ми е бивал до сърцето,

отколкото дърдоренето гладко

на техните по-бляскави събратя.

Привързаност аз диря по света

сред хората с привързани уста.

Влиза отново Филострат.

ФИЛОСТРАТ

Пресветли княже, Прологът очаква

да му дадете знак.

ТЕЗЕЙ

Добре, да влезе!

Тръбен звук.

Влиза Клина в ролята на Пролога.

ПРОЛОГЪТ

„Ако не ви допаднем, ще бъдем ний доволни

…старанието наше поне да ви хареса.

Макар че са ни чужди амбициите… болни,

желаем да сте всички докрай на таз пиеса.

Комедията наша е, вярвайте, такава,

че нищичко не струва… да вземете поука.

Но ние ще играем… за весела забава,

не щем да бъдем само… оръдия на скука.

Актьорите ви чакат, за да ви изнесат…

труда си твърде скромен за строгия ви съд.“

ТЕЗЕЙ

Не може да се каже, че този приятел поставя точно точките.

ЛИЗАНДЪР

Препуска пролога си, като че е яхнал необязден жребец. И спира, където не трябва. Поуката, господарю, е, че не стига да говориш, а трябва и да знаеш какво говориш.

ХИПОЛИТА

Наистина този актьор изсвири пролога си като дете, което си играе с флейта. Звук имаше, но музика — никаква.

ТЕЗЕЙ

Да, речта му приличаше на заплетена верига. Звената й бяха цели, но не й се видяха ни краят, ни началото. Какво следва?

Влизат Кросното, Пискуна, Носльо, Комара и Талашко в ролите на Пирам, Тизба, Стената, Луната и Лъва.

ПРОЛОГЪТ

„О, публико прекрасна, бъди така учтива

за ролите да чуеш по два-три кратки реда

Пирам е тоя тука. Отвсякъде го бива.

А този пък е Тизба, отдето да се гледа.

Тоз тука е Стената. Затуй е цял във глина.

За Тизба и Пирама тя прави всичко трудно.

През неговата дупка си шепнат тез двамина,

което е възможно, макар и малко чудно.

А този с това куче, фенера и трънака

е Светлината лунна, явяваща се лично,

да може тази двойка под нея да се чака,

тъй както е във текста указано изрично.

А туй е Лъв ужасен, от който страх те хваща.

Когато Тизба тръгва, той бил на лов тъдява.

От него тя побягва, но си изпуска плаща

и той след туй дере го и с кърви опетнява.

Пирам тогаз пристига, съглежда плаща в кърви,

помисля си, какво, че тя станала е жъртва,

закалва се със меча и тъй загива първи,

защото Тизба още в момента не е мъртва,

а под една черница от звяра се е скрила,

но връща се, съглежда телото на Пирама

и меча му измъква и със страхотна сила

наръгва се тя също, та мъртви стават двама.

Но нека двете жертви, стена, луна и лъв