Танц.
Железният език отби дванайсет.
В леглата младите! Настава време
за феите и духовете. Чувствам,
че всеки час, отнет от тази нощ,
ще ни открадне час от утринта.
Таз малко недодялана пиеса
ни съкрати нощта. Приятен сън!
От утре според древните ни нрави
очакват ни две седмици забави.
Излизат. Влиза Пък.
ПЪК
Полунощ е. В своя кът
всяка живинка се крие.
Само някъде вълкът
страшно по луната вие.
Само грозен лъвски звук
тук-таме раздира мрака,
но сломен от своя плуг,
хърка в хижата селяка.
В запустелия таван
кукумявка глухо вика
и за смъртния саван
с трепет мисли си болника.
Свети в мрака дънер сух,
час на мъртвите настава
и тълпят се дух до дух
по църковната морава.
Но туй час е и за нас,
леко войнство на Хеката 205 205 Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове, понякога отъждествявана със Селена.
,
и затуй съм пратен аз
тук с метличка във ръката.
Бягай, прах, от този дом!
Вън от него, мише племе!
Всяка стая светва, щом
Пък със нея се заеме!
Влизат Оберон, Титания и Свитите им.
ОБЕРОН
Тлее огънят едвам.
Сетна искрица бе тая.
Духове, ту тук — ту там
мигайте от стая в стая,
тъй че да се вие вред
сватбеният ни балет!
ТИТАНИЯ
Само че преди това
нека ноти и слова
да повтарят подир мен,
та в дома благословен
чак до първите лъчи
химнът брачен да звучи!
Песен и танц.
ОБЕРОН
А сега из този дом
всяка фея, всеки гном
може волно да блуждае,
дето ще и дето знае.
Ние пък от балдахина
на хазяите двамина
ще обсипем брака нов
с благодат и благослов,
тъй че те — пък и онея
с тях делящи Хименея 206 206 Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.
—
нивга да не се разделят
и безбройната им челяд
да блести от красота;
бенки, заешки уста,
костни болести да няма,
и родителите двама
дълго да живеят с тях
в кръг от песни и от смях.
Вий пък с полската роса,
дето прави чудеса,
поръсете тази къща,
тъй че сила всемогъща
в жилите й да кипи.
Но докато всичко спи,
тръгвайте! Добра сполука!
Сбор преди зората тука!
Оберон и Титания със Свитите си излизат.
ПЪК
Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки,
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да, така си помислете:
сън един, сънуван лете,
сън с отворени очи.
И ако не прозвучи
змийска свирка в тази зала
или някой за похвала
сбърка да изръкоплеска,
зарад този опит днеска,
с други опит по-търпим
ний ще ви се отплатим.
Обещавам ви го аз,
а кажете ми: от вас,
драги господа и дами,
кой е чувал Пък да мами?
Излиза.
Слай — името на главното действащо лице от Увода има смислов пълнеж — „sly“ означава на английски „хитър“.
„…Ричард…“ — грешка на Слай: името на норманския барон, който през 1066 г. покорил Англия, е Вилхелм Завоевателя.
„Paucas pallabris“ (разв. исп.) — „pocas palabras“ — стига приказки!
„В името на свети Джеронимо…“ — намек за един пасаж от „Испанската трагедия“ на Шекспировия съвременник Томас Кид — „Кой вика Джеронимо от голото легло“…
Фунт (или лира) — английска парична единица.
Сото — вероятно роля от популярна навремето пиеска.
…На горната сцена… — в елизабетинския театър зад главната сцена е имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За нея става дума тук.
Херес — силно испанско вино.
Бъртон Хийт; Уинкот — села в околностите на Стратфорд, родния град на Шекспир.
Аполон (мит.) — едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и на изкуствата.
Семирамида — легендарна асирийска владетелка, прочута със своята изнеженост.
Адонис (мит.) — юноша, в когото се влюбила гръцката богиня на любовта Афродита (рим. Венера).
Йо (мит.) — дъщеря на аргоския владетел Инах, една от възлюбените на върховния гръцки бог Зевс.
Дафне (мит.) — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.
Читать дальше