Уилям Шекспир - Том 1. Комедии

„…не е видял, ни чувал“ — всички изброени имена са по всяка вероятност имена на Шекспирови съвременници, още живи по време на представянето на пиесата.

…„Mi perdonate“… (разв. итал.) — простете ме!

Стоици — гръцка философска школа, която проповядвала вярност към нравствените принципи и отхвърляла човешките страсти.

Аристотел — прочут гръцки философ, родоначалник на перипатетичната школа, роден в Стагира (384–322 г. пр.н.е.)

Овидий — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.) — римски поет, умрял изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа. Тук споменат като автор на поемата „Любовно изкуство“.

Минерва (мит.) — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързана с Атина от гръцкия Пантеон.

Дидона — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.

„…Redime te…“ (лат.) — цитат от „Евнухът“, комедия на римския автор Теренций — „Когато те пленят, откупи се колкото можеш по-евтино!“

„…Агеноровата щерка…“ (мит.) — Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, която Зевс обикнал и отвлякъл на остров Крит, като се преобразил в бик.

Basta! (итал.) — стига!

„…Con tutto il core… ala nostra casa…“ (разв. итал.) — „От все сърце ви поздравявам! Добре дошъл в дома ми, уважаеми синьор Петручио!“

Флоренций — рицар-герой на средновековна повест, който, спасен от извънредно грозна жена, я взема за съпруга.

Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочута от тях била, според легендата, Кумейската Сивила (от гр. Куме в Ю. Италия), която доживяла до седемстотингодишна възраст.

Ксантипа — жена на гръцкия философ Сократ, прочута със своята свадливост.

Елена — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Тя била открадната от Парис, син на троянския цар Приам, което — според легендата — станало причина за избухването на Троянската война, възпята в „Илиадата“ на Омир.

Херакъл или Херкулес (мит.) — главен герой от гръцката митология, извършил 12 подвига като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.

Ben venuto (итал.) — добре дошъл; в случая — поканен.

„…маймуни да развеждам…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

Камбио — име със смислово съдържание: от италианското cambiare — променям, преобразявам.

Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.

Гризелда — героиня от средновековен роман, образец на кротост и смирение.

Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний, се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

Арас — град във Франция, известен със своите тъкани и гоблени.

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

Галеони — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от „Западните Индии“ към Испания.

„Hic ibat Simois… senis“ (лат.) — цитат от „Хероидите“ на Овидий: „Тук течеше Симоис, тук беше Сигейската земя, тук се издигаше гордата крепост на стария Приам.“

Аякс — гръцки герой от Троянската война, потомък на Агинския цар Еак.

„…хлебчето, пропито с вино…“ — по стария английски обичай на младоженците след бракосъчетанието се поднасяло вино с надробен в него хляб.

„…да си целуне ръката…“ — по Шекспирово време правило било за слугите да целуват ръката си, преди да докоснат предметите, принадлежащи на господаря им.

„…няма сажди…“ — черните шапки по Шекспирово време се боядисвали със сажди.

„…кадилница бръснарска…“ — в бръснарниците през XVI в. поставяли метални съдини с продупчени капаци, в които горели ароматни смоли.