Уилям Шекспир - Том 1. Комедии

Аквитания — старо название на областта между река Гарона и Пиренеите.

Купидон — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

Самсон (библ.) — прочут със своята сила вожд на еврейското племе, който, пленен от филистимяните, изкъртил и отнесъл до близката планина вратата на града, в който бил затворен; предаден от своята любима Далила.

„…балада за царя и просекинята…“ — става дума за старата английска балада за африканския цар Кофетуа, който се влюбил в просекинята Зенелофон и се оженил за нея.

Жига… канарски танц… — живи танци, популярни по Шекспирово време.

„…френската болест…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.

Аргус (мит.) — стоок великан от гръцката митология, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.

„…разни еретици…“ — намек за католиците, които се стремели да спасят душата си посредством благодеяния.

Немейски лъв (мит.) — чудовище от гръцката митология, което Херкулес задушил в пещерата му.

Пипин Французки — става дума за краля на франките Пипин Къси (VIII в.).

Геновева Британска — жена на легендарния бретонски крал Артур.

Sanguis (лат.) — кръв.

Haud credo (лат.) — не вярвам.

In via (лат.) — с цел.

Omne bene (лат.) — всичко е добре; карай да върви!

Mehercule! (лат.) — кълна се в Херкулеса!

Quasi (лат.) — почти.

„Fauste… ruminat“ (лат.) — „Моля те, Фаусте, нека когато цялото стадо преживя в хладната сянка…“ — началона една еклога от италианския поет Батиста Спаньола, роден в Мантуа през XV в.

„Vinegia, Vinegia…, pregia“ (лат.) — „Венеция, Венеция, който не те е виждал, той не те цени.“

Epistula (лат.) — писмо.

Ben venuto (итал.) — добре дошъл.

Pauca verba (лат.) — малко думи: без много приказки!

„…избива овце…“ — героят от Троянската война Аякс полудял поради нанесена му несправедливост и се нахвърлил срещу стадо овце, вземайки го за гръцка войска.

Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост.

Тимон — древен атински мъж, известен като човекомразец.

Хеспериди (мит.) — пазителки на златните ябълки, които Херкулес откраднал.

Сфинкс (мит.) — крилато чудовище с лъвско тяло и женска глава, убиващо пътниците, които не успявали да разрешат загадката му.

Allons! Allons! (фр.) — Да вървим! Да вървим!

„Satis quid sufficit“ (лат.) — да се задоволяваме с необходимото!

„…Novi hominem tamquam te…“ (лат.) — познавам този човек, както зная теб.

Vocatur (лат.) — казват.

„…Ne intelligis, domine…“ (лат.) — не разбирате ли, господине?

„…Laus deo, bone intelligo!…“ (разв. лат.) — слава богу, добре разбирам.

Присциан — римски граматик (V в.н.е.).

„…Videsne quis venit…“ (лат.) — виждаш ли кой иде?

„…Video et gaudeo…“ (лат.) — виждам и се радвам.

Quare (лат.) — защо?

Honorificabilitudinitatibus (лат.) — изкуствено съставена дълга безсмислена дума.

Pueritia (лат.) — детинщина.

Quis? Quis? (лат.) — Какво? Какво?

Manu cita (лат.) — на бърза ръка.

Caput (лат.) — глава.

Praeambula (лат.) — отминавай!

Sans question (фр.) — безспорно.

„Деветимата херои“ — общо название, което включвало най-прочутите по Шекспирово време герои от библията, древността и рицарското Средновековие.

Исус Навин (библ.) — вожд на евреите, съборил според легендата със звука на тръбите си стените на града Йерихон и спрял слънцето, за да доведе до победа една от битките си.