Уилям Шекспир - Том 1. Комедии

Юда Макавей — вожд на евреите (II в. пр.н.е.), известен с военните си победи.

Помпей Велики — Кней Помпей, прочут римски пълководец (107–48 г. пр.н.е.).

Херкулес — главен герой от гръцката митология, извършил 12 подвига като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.

„…удушването на една змия…“ (мит.) — според легендата Херкулес удушил в люлката си двете змии, изпратени му от Хера.

Via! (итал. ) — Хайде!

Свети Денис — светец-покровител на Франция.

La fortuna della guerra (итал.) — военното щастие.

«…укротител конски…» — по разказа на Плутарх Александър Македонски, още млад, проявил смелост и съобразителност, като обуздал коня Буцефал; пак според него Александър си държал главата накриво, а тялото му издавало благоухание.

Tempore… и т.н. (лат.) — tempore — време; manus — ръка; puer — момче; exit — излизане.

„Искариотски…“ (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исуса, който предал своя учител за тридесет сребърника и след това, измъчван от съвестта си, се обесил на едно смокиново дърво.

Ахил… Хектор — Ахил — гръцки герой от Троянската война; Хектор — троянски герой, син на цар Приам.

Ханибал — картагенски военачалник (247–183 г. пр.н.е.), воювал дълго срещу Рим.

Родоски колос — едно от седемте чудеса на света: огромна бронзова статуя на Аполон, издигната през III в. пр.н.е. при входа на родоското пристанище.

Оригиналното название на комедията „А Midsummer Night’s Dream“ в смислов превод означава „Сън в нощта срещу Еньовден“ или „Еньовденска лудост“. Промени са извършени в имената на някои от занаятчиите-актьори. В оригинала Клина, Талашко, Кросното и Комара се наричат: Quince (Дюлята), Snug (Пасващия), Bottom (Основата или Задника) и Starveling (Мършавия).

Тезей (мит.) — атически герой, извършил ред подвизи, между които убиването на чудовището Минотавър и победата над войнствените амазонки. При последния подвиг според преданието в него се влюбила една от трите царици на амазонките — Хиполита, — която го последвала в Атина и станала негова жена.

Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.

Купидон (мит.) — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

Афродита (мит.) — гръцка богиня на любовта, представяна често придружена от целуващи се гълъби.

Дидона… Еней — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.

Селена (мит.) — гръцка богиня на Луната.

Пирам и Тизба — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий.

„…Хърколес…“ — вместо Херкулес.

«…Апулон…» — вместо Аполон.

„…съвсем ощавен…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.

Пък — нарицателно име на малки пакостливи духове от старите английски поверия.

Титания (мит.) — името на царицата на феите е било навярно подсказано на Шекспир от епитета, даден на Диана в „Метаморфозите“ на Овидий.

„…от бисер чист…“ — според английското поверие тревата растяла по-буйна и сочна там, където въртели нощните си танци феите и елфите.

Оберон — владетел на духовете, царуващ на Изток — познат от френския средновековен роман „Юон дьо Бордо“.

Коридон… Филида — традиционни имена на влюбени овчар и овчарка от гръцката, а после и от средновековната пасторална поезия.

Перигуна (мит.) — любовница на Тезей, дъщеря на убития от него разбойник Синис.

Аглая (мит.) — друга възлюбена на Тезей, заради която той оставил на остров Наксос предишната си любима Ариадна.

Ариадна (мит.) — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.