Уилям Шекспир - Том 1. Комедии

и дивата лоза тъй с бряста едър

венчава се, обвързвайки го страстно

с безбройните си пръстенчета вити.

О, как те любя! Как за теб копнея!

Заспиват.

Влиза Пък.

ОБЕРОН (излиза напред)

Ела и виж царицата ни, Робин!

От чара е духът й тъй заробен,

че вече почвам да я съжалявам.

Видях я преди час отвъд гората

за урода си дарове да дири,

и смъмрих я, че бе дошла дотам,

със цветове уханни да венчава

сплъстеното му дългоухо теме —

такъв позор, че капките роса

по техните венчета бяха сякаш

не бисери от източни морета,

а сълзи, със които те горките

оплакваха злочестата си участ.

Когато нагълчах я до насита

и чух я за пощада да ме моли,

поисках й индусчето. Веднага

тя прати своите феи да го вземат

и заведат във моите покои.

В отплата с таз тревица на Диана

аз погледа й ще освободя

от странната магарешка заблуда.

А ти, мой Пък, стори от тоз любовник

да падне дългоухата глава,

така че той, пробудил се със всички,

спокойно да се върне във Атина

и да си спомня тези случки нощни

като измислици на странен сън!

Но нека със Титания започнем.

Докосва клепките на Титания с вълшебната трева.

Както беше, пак бъди!

Виждай, както по-преди!

Нека в твоите гърди

разумът да победи!

Титанио, от сън се събуди!

ТИТАНИЯ (събужда се)

Какъв безумен, чуден сън видях!

Мой Обероне, влюбила се бях…

ОБЕРОН

Да, влюбила и до ушите, знам,

в ушите на това магаре там!

ТИТАНИЯ

Но, значи?… Как възможно е това? Чудовище!

Понасям го едва!

ОБЕРОН

Свали му, Робин, грозната глава!

И тихо там! Титания, викни

на елфите си, с песни и свирни

петимата тук спящи втори път

с упойка по-дълбока да приспят!

ТИТАНИЯ

Свирете, елфи!

Тиха музика.

ПЪК

С утрото от тоз калпак

да не ти остане знак

и отново да си пак

само късоух глупак!

ОБЕРОН

По-силно, музикантите! Така!

Титания, подай сега ръка,

във чест на обичта ни подновена

да залюлеем люлката зелена

на младите. А утре, моя фея,

среднощната венчавка на Тезея

ще украсим със танца си крилат

и одарим със тройна благодат,

че и за тез, потънали във сън,

венчален ще е утринният звън!

ПЪК

Утрото, царю, пристига.

Чувам глас на чучулига!

ОБЕРОН

Подир сенките на мрака

нека литнем, че ни чака

обиколка на земята

с бързината на луната!

ТИТАНИЯ

Но, летейки, обясни ми:

как е станало, любими,

че заспала ме завари

с тези смъртни за другари?

Излизат. Звук на рог. Влизат Тезей, Хиполита, Егей и Свитата.

ТЕЗЕЙ

…И доведете горския пазач,

защото сме привършили обряда,

и в тази утрин розова желая

любимата ми да послуша лая

на моите кучета. Пазача, казах!

Пуснете ги във западния дол!

А с вас, царице, там, на оня връх,

да се качим, та по-добре да чуем

как лаенето кучешко се слива

със ека на клисурата звънлива!

ХИПОЛИТА

Веднъж ме взеха Кадм 195 195 Кадм (мит.) — герой на беотийските митове; легендарен основател на Тива. и Херкулес

на остров Крит в един бездънен лес,

на лов за мечки с кучета от Спарта.

Наистина не знаех дотогава,

че куча хайка може да издава

тъй звънка глъч: гори, води, небе —

цял свят като че ли превърнат бе

в раздор съзвучен и във нежен грохот!

ТЕЗЕЙ

От соя на спартанските копои

са именно и кучетата мои:

с висящи бърни, пясъчни на косъм,

с уши, обиращи росата утрин,

с крака извити и със бичи гуши.

Не прекомерно бързи може би,

но гласовити и с нагласа вярна

като камбанки от една звънарна.

Ни в Спарта, ни в Тесалия, ни в Крит,

не вярвам лай тъй звънък и открит

от зов ловджийски да е бил извикван

или приветстван от ловджийски рог!

Сама съдете впрочем… Охо-хо!

Кои са тези нимфи във тревата?

ЕГЕЙ

Това е дъщеря ми, господарю.

Тук спи Лизандър. А пък тук — Деметрий.

А тази е Елена, дъщерята

на стария Недар. Недоумявам,

какво ги е събрало във гората!

ТЕЗЕЙ

Навярно са дошли по тъмно тук,

за да извършат майските обреди

ведно със нас. Но я кажи, Егее,

не трябваше ли дъщеря ти днеска

да съобщи каква съдба избира?

ЕГЕЙ

Да, днеска, княже.

ТЕЗЕЙ

Да засвири рог!

Звук на рог и викове зад сцената. Лизандър,

Деметрий, Елена и Хермия се събуждат и скачат на крака.

Добрутро. Мина Валентиновден 196 196 „…Мина Валентиновден…“ — според старото английско поверие птичките започвали да вият гнездата си в деня на свети Валентин — 14 февруари. .