Мишел Моран - Последната кралица на Индия

През дните непосредствено след смъртта на майка ми жителите на селото се изреждаха да изказват почитта си към нея, а баба ми изнасяше представление след представление. Повеждаше всяка новодошла жена бавно към стаята на майка ми, попивайки сълзите си с ръба на бялото си сари и всеки път, когато стигнеше до открития паланкин, където беше поставена мама, въздишаше дълбоко и измъчено. От нея можеше да излезе невероятна актриса!

Посетих мама само веднъж през трите дена, през които тялото ѝ преседя в къщата ни, а и защото се появи свещеникът, който трябваше да изготви хороскопа на новородената ми сестра, нейния джанам кундли . Хороскопът на човека определя почти всяка част от живота му. Какво кариера ще има, дали ще има късмет в бизнеса, даже за кого ще се ожени или омъжи. Последното е от изключителна важност, защото, ако двата джанам кундли на евентуалната двойка не се съгласуват, бракът няма да се състои, независимо колко държат на него младите или родителите им.

Когато Авани се появи в стаята ми, за да ми помогне да се облека за пристигането на свещеника, аз седях на леглото и четях „Крал Лир“. Тя се загледа в мен и по едно време изрече:

— Разбираш ли ги всичките тези думи?

Кимнах, защото смятах, че ги разбирам. Преди бях чела всяка отделна пиеса заедно с баща ми и той ми беше обяснил всичко. Беше ми написал дори кратко обобщение на съдържанието, така че, даже и да не разбирах всяка английска дума поотделно, бях напълно наясно какво се случва в пиесата и какво да очаквам по-нататък.

— В тази история тук кралят е предаден от двете си деца. Собствените си деца. Собственото си семейство! — изрекох и погледнах многозначително Авани, напълно уверена, че тя е достатъчно умна, за да схване какво искам да ѝ кажа.

— Знам, че си много гневна — изрече изненадващо тя, а преди да успея да отговоря каквото и да било, продължи: — Но трябва да знаеш нещо много важно за живота на баба си!

И после Авани ми каза нещо, което майка ми беше предпочела да пази в тайна от мен.

— Баба ти е родена в много заможно семейство. Слугите им са били много повече, отколкото тя е можела да брои. Само при обличането ѝ са ѝ помагали шест жени! Освен това е била много красива. Говори се, че по онова време мъжете често се промъквали в градината им само за да зърнат лицето ѝ.

Това вече го вярвах. Въпреки че подлостта и безчестието бяха втвърдили очите ѝ до две парченца оникс, баба си оставаше и до днес изумителна красавица.

— Когато се омъжила за дядо ти, семейството ѝ платило най-голямата зестра, която някога Барва Сагар било виждало — продължи Авани. — Всички очаквали този брак да бъде щастлив и успешен. И защо да очакват друго? Младоженците били млади, много богати, красиви и здрави. А после баба ти забременяла и родила момиченце. През следващите пет години се появили още две момиченца.

— Но татко няма никакви сестри! — намесих се изненадано аз.

Авани само кимна безмълвно и прошепна:

— Сигурно и тях са ги взели вълците.

И този тих отговор беше толкова кошмарен, че в продължение на няколко минути в стаята ми се възцари гробно мълчание. Не можех да си представя човек да гледа съвършеното личице на едно дете, а после да сложи в млякото му опиум. Струваше ми се твърде жестоко, дори и за безсърдечната ми баба.

Накрая се обадих:

— Татко знае ли за това?

— Да.

— Значи той е бил четвъртото дете, така ли?

— Не. При раждането на третото си дете сестрата на баба ти починала. Било момченце. Към този момент дядо ти вече се бил отчаял, че някога ще могат да имат син, така че, когато баба ти му предложила да осиновят племенника ѝ, той се съгласил. И тъй като съпругът на сестра ѝ предпочитал пиенето пред работата, осиновяването било добре дошло за всички заинтересовани страни.

Отново замълчах, докато се опитвах да осмисля всичко това. Значи баба ми не ми е баба, а моя пралеля. А истинската ми баба е мъртва! Започнах да си фантазирам каква можеше да бъде истинската ми баба — красива, търпелива, мила, добра. Значи ето защо дади джи не ме обичаше!

После Авани продължи:

— Два месеца след осиновяването обаче дядо ти се разболял и умрял. Така от обект на най-голяма завист баба ти се превърнала в обект на най-голямо съжаление.

— Но нали не е трябвало да извърши сати! — възкликнах. — Нали баща ѝ все пак я е прибрал обратно в дома си!

Авани отпусна ръце в скута си и с измъчен поглед прошепна:

— Това е много труден живот, Сита! Да нямаш нито приятели, нито пари, никой да не те обича! — говореше по-скоро за себе си.