Ъруин Шоу - Париж, Париж

Можех също да купя, на едро, купища консерви с грах или зелен фасул, или да изкарам готварски курс в Cordon Bleu, или пък да се запиша за един курс по съвременна литература в удобно разположения Американски колеж. Ако бях толкова ентусиазиран, можех да направя снимки на който и да е спонсориран от мен банкет — поет, оформен и разпределен между гостите ми. Можех да си купя памфлети с всякакво съдържание, печатани къде ли не или да взема лондонския „Таймс“. Ако имах добър музикален слух можех да слушам струнен квартет, изпълняващ Моцарт и Шуберт в църквата, намираща се недалеко от полицейското управление. Можех да си купя детски мебели, или ученически чанти, или велосипед. Коли на втора ръка, чуждестранни и местни, се намираха на разположение за моята инспекция. Ако случайно ми се приискаше да си извадя паспорт за Румъния, единственото което трябваше да направя бе, да се разходя до посолството на страната, добре накичено с внушителна редица от радиоразпространителна екипировка на покрива си и с прозорци, замрежени като на някой затвор, макар че отношенията между Франция и тази латинизирана нация изглеждаха сърдечни, вероятно поради факта, че това бе единствената комунистическа страна, която се среща с Франция на спортното поле по ръгби.

Бих могъл да си наема и кола с шофьор, ако мислех, че ще се напия за вечеря и не исках бъда подлаган на проба за алкохол, или да си набавя два билета за театър само на малко по-висока цена от тази, която щяха да ми струват, ако се захванех с неприятностите да извървя пътя през целия град и да се наредя на опашка пред касата. Бих могъл да продам старата си мебелировка без да се помръдна от всекидневната си, или да се отбия при един търговец, който или щеше да купи каквато истинска недвижима собственост се окажеше, че притежавам, или щеше да е подготвен да ми продаде който и да е от стотината апартаменти в списъка му по избор.

Ако поради някаква причина се окажех в невъзможност да използвам собствения си апартамент, около мен имаше разнообразна гама от хотели от всякаква категория лукс, където можех да отседна за седмица-две, заобиколен от пътуващи търговски агенти, североафриканци, американски студенти, млади английски туристи, португалски работници, тананикащи си индийци, съмнителни дами, военни по време на неопределени визити във Военното училище и опасно изглеждащи мъже, които спяха през целия ден и след това се появяваха, изглеждащи още по-опасни, през нощта.

За попълване на финансовия фонд, човек въобще не бе необходимо да се отделя от обкръжението на квартала, тъй като там имаше четири или пет банки под ръка, една от които бе обрана посред бял ден, предизвиквайки диво преследване с осемдесет мили в час по препълнените с хора улици, продължило от другата страна на Сена, където престрелката приключи с убийството на единия от крадците и възстановяване на плячката в осми район, който — със своята пъстра, разбъркана смесица от кина, нощни заведения, ресторанти и бляскави магазини за облекла, бе, може би, много по-подходящо място за стрелба на полицията, отколкото мрачната улица, на която бе разположена опустошената банка.

Това не би трябвало да означава, че в други времена моят квартал е бил абсолютно незасегнат от престъпления. Касата на малкия италиански ресторант, който аз често посещавах, бе сръчно опразнена от двудневните си приходи, докато собственикът и персоналът му обядвали в една стаичка близо до кухнята. В касата имало доста пари, но тъй като голяма част от плащанията за храна и алкохол били направени с лични чекове и собственикът познаваше почти всеки от клиентите си по име, няколко телефонни разговора направиха възможно спирането на чековете и написването на нови, които да компенсират загубите на бедния човек, или поне част от тях. Малко след като бе извършено това злодеяние, (собственикът подметна с мрачна италианска ненавист, че знае кой е бил злодеят), ресторантът бе затворен за някакви промени.

Когато бе отворен отново, барплота и касата бяха преместени на безопасно място в дъното, виждайки се изцяло откъм кухнята.

Моят собствен апартамент, какъвто си беше скромен, се оказа също така обект на нарастващото с годините беззаконие. Той бе посещаван чрез взлом два пъти по време на мои отсъствия — първият от които се оказа доста притеснителен, докато трябваше да обяснявам на детектива по случая, че не е било взето абсолютно нищо. Както си разглеждаше малкото триъгълно парче стъкло, прилежно изрязано от прозореца близо до дръжката на вратата, която водеше навътре откъм терасата, детективът кимна с глава, сякаш това бе стара, позната история.