Джо Хил: Рога

— Как така да започнете ? — попита той, като се подръпваше нервно по козята брадица, която пускаше. Вече беше любопитен дали ще успее да я накара. — Изумително е как позволяват на децата си да се държат хората в днешно време, нали? Като се замислиш, то детето не е виновно, че родителят му не може да го научи как да се държи.

Администраторката се усмихна — строга, благодарна усмивка. Щом я видя, ново усещане прободе рогата му — ледена тръпка.

Тя се изправи и погледна зад него, към жената и момиченцето.

— Госпожо? — повика тя. — Извинете, госпожо?

— Да? — Али Летъруърт вдигна поглед с надежда; вероятно очакваше да извикат дъщеря ѝ на преглед.

— Знам, че дъщеря ви е много разстроена, но ако не можете да я успокоите, смятате ли, че можете да проявите малко загриженост към нас, останалите, ебаси, да си вдигнете мощния гъз и да я изкарате навън, където няма да ни се налага да ѝ слушаме врясъците? — попита администраторката със своята залепена пластмасова усмивка.

Лицето на Али Летъруърт пребледня като платно, само няколко горещи червени петна останаха да пламтят на восъчните ѝ бузи. Тя стисна китката на дъщеря си. Сега лицето на момиченцето бе добило отвратителен тъмночервен цвят, то се дърпаше да се освободи и забиваше нокти в ръката на Али.

— Какво? — попита Али. — Какво казахте?

— Главата ми! — извика администраторката, усмивката ѝ се скри и тя яростно затупа дясното си слепоочие. — Детето ви не млъква, главата ми ще гръмне и…

— Майната ти! — кресна Али Летъруърт, докато, залитайки, се изправяше.

— Ако имаше поне малко грижа за другите…

— Заврете си я в гъза!

— … щеше да го хванеш това твойто квичащо прасе за косата и да го извлечете навънка, ебаси…

— Спаружена пичка такава!

— … ама не , седиш си там и се подпичкваш …

— Хайде, Марси — рече Али, задърпала дъщеря си за ръката.

— Не! — опъна се момиченцето.

— Хайде, казах! — настоя майка ѝ и я повлече към изхода.

На прага, преди да излязат на улицата, дъщерята на Али Летъруърт си изтръгна ръката от хватката на майка си и се стрелна през стаята, но се препъна в пожарната кола и се стовари на пода на четири крака. Момиченцето пак се развряска, по-ужасно и пронизително отвсякога, и се претърколи настрани, стиснала разкървавеното си коляно. Майка ѝ не ѝ обръщаше никакво внимание. Тя захвърли чантата си и се разкрещя на администраторката, а в отговор администраторката кресна пискливо. Странно, приятно чувство на пълнота и тежест запулсира в рогата на Иг.

Иг беше най-близо до момиченцето от всички, а майката не ѝ се притичаше на помощ. Той я хвана за китката, за да ѝ помогне да се изправи. Щом я докосна, разбра, че името ѝ беше Марша Летъруърт и че тази сутрин си беше избълвала закуската в скута на майка си нарочно, защото майка ѝ я караше да ходи на лекар, за да ѝ изгорят брадавиците, а тя не щеше да ходи и щеше да боли, а майка ѝ беше тъпа и гадна. Марша извърна лице нагоре, към неговото. Очите ѝ, от които бликаха сълзи, бяха с ясния, ослепителен цвят на бензинова горелка.

— Мразя мама — каза тя на Иг. — Искам да я запаля в леглото ѝ с кибрит. Искам да я запаля и тя да изгори до шушка.

Сестрата, която претегли Иг и му измери кръвното, му каза, че бившият ѝ съпруг ходел с момиче, което карало жълт спортен сааб. Сестрата я знаела къде паркира и искала да отиде дотам в обедната почивка и да остави голяма, дълга драскотина отстрани с ключовете си за колата. Искала да остави кучешки лайна на шофьорската седалка. Иг седеше и не помръдваше на масата за прегледи, свил юмруци, и не изказа никакво мнение.

Когато сестрата му махна маншета на апарата за кръвно, пръстите ѝ докоснаха голата му ръка и Иг научи, че е повреждала чужди коли много пъти преди това — на учителя, който я беше скъсал, задето я хвана да преписва на контролното, на приятелка, разтръбила нейна тайна, на адвоката на бившия си съпруг, защото е адвокат на бившия ѝ съпруг. Иг я виждаше наум как на дванайсетгодишна възраст дращи с пирон по страната на бащиния си олдсмобил и издълбава грозна бяла черта по цялата дължина на колата му.

В кабинета за прегледи беше много студено, климатикът беше надут до дупка и когато доктор Реналд влезе в стаята, Иг трепереше от студ и от нерви. Иг наведе глава, за да му покаже рогата и обясни на лекаря, че не може да различава реалното от нереалното. Каза му, че мисли, че получава халюцинации.