Джо Хил - Рога

— Не — отвърна Иг. — Но мисля, че си прав за гейовете, Щурц. Трябва да теглиш чертата. Оставиш ли на господин Хомо да му се размине това, че те е пипнал, те ще решат, че и ти си хомо.

— Знам, че съм прав. Няма нужда ти да ми го казваш. Тук приключихме. Чупката. Не ща да те виждам пак да се моткаш под моста. Ясно?

— Да.

— Всъщност ще ми се пак да те заварим да висиш тук. С дрога в жабката. Разбираш ли ме?

— Да.

— Добре. Поне това го изяснихме. А сега се разкарай. — Щурц пусна ключовете от колата на Иг на чакъла.

Иг го изчака да се отдалечи, преди да се наведе и да си ги прибере, и седна зад волана на гремлина. Хвърли последен поглед на патрулката в огледалото за задно виждане. Щурц седеше на мястото до шофьора с папка в ръце и ѝ се мръщеше — мъчеше се да реши какво да запише в нея. Посада се беше обърнал настрани, с лице към партньора си, и го гледаше със смесица от копнеж и жажда. Щом Иг потегли, Посада облиза устни, после наведе глава, пъхна се под таблото и изчезна от погледа.

Беше слязъл при реката, за да състави план, но въпреки всичкото мислене Иг и сега бе все така объркан, колкото и преди час. Сети се за родителите си и дори измина няколко преки по посока на къщата им, но после нервно врътна кормилото и свърна с колата от пътя по една странична улица. Имаше нужда от помощ, но не смяташе, че те ще са способни да му я дадат. Изнервяше се, като си мислеше какво биха могли да му предложат в замяна… Какви ли тайни желания биха могли да споделят. Ами ако майка му таеше копнеж да се чука с малки момчета? Ами ако го таеше баща му!

А и без това нещата между тях вече бяха други, откакто умря Мерин. Те страдаха, като гледаха какво се случва с него вследствие на убийството. Не искаха да го знаят как живее, никога не бяха влизали у Глена. Глена попита защо никога не са вечеряли заедно и намекна, че Иг се срамува, че е с нея — така си и беше. Страдаха и заради сянката, която той хвърляше върху тях, защото в града беше добре известно, че Иг е изнасилил и убил Мерин Уилямс и това му се е разминало, защото богатите му и разполагащи с връзки родители бяха дърпали конците, молили за услуги и извивали ръце, за да попречат на разследването.

Баща му доста време бил дребномащабна знаменитост. Свирил със Синатра и Дийн Мартин, в плочите им имаха записи с него. И сам той беше записвал плочи, за „Блу Тоун“, в края на шейсетте и началото на седемдесетте — четири плочи, и негов хит беше влязъл в първата стотица — мечтателен, свежарски инструментал със заглавие „Риболов с Пого“. Оженил се за шоугърла от Вегас, играеше себе си в телевизионни вариететни програми и в шепа филми и най-накрая се беше върнал в Ню Хемпшир, за да е близо майката на Иг до семейството си. По-късно беше станал професор-знаменитост в Музикалния колеж „Бъркли“ и свиреше от време на време с „Бостън Попс“. 1 1 Симфоничен оркестър от Бостън, подразделение на Бостънския симфоничен оркестър, който свири лека и популярна музика. (Всички бележки под линия са на преводача.)

Иг винаги бе обичал да слуша баща си, да го гледа как свири. Да се каже, че баща му свири, беше почти неправилно. Често изглеждаше точно обратното — че неговият тромпет свири на него. Начинът, по който бузите му се издуваха, а после хлътваха, сякаш тромпетът го вдъхваше, начинът, по който златните клавиши като че придърпваха пръстите му като малки магнити, измъкващи железни пломби и каращи ги да подскачат и танцуват, и да се мятат стряскащо и неочаквано. Начинът, по който замижаваше, навеждаше глава и люлееше хълбоци напред-назад, като че торсът му беше свредел и се забиваше все по-надълбоко и по-надълбоко в центъра на съществото му, и извличаше музиката някъде от дълбините на корема му.

По-големият брат на Иг беше се заловил здравата със семейната професия. Терънс всяка вечер го даваха по телевизията, той беше звездата на своето собствено комедийно-музикално късно вечерно шоу „Оранжерията“, изскочило от нищото, за да помете пода с всички останали късни водещи. Тери свиреше на тромпет в очевидно смъртоносни ситуации, беше свирил „Огнен кръг“ в истински огнен кръг с Алън Джаксън, беше свирил „Излизам сух от водата“ с Нора Джоунс, като и двамата се намираха в резервоар, пълен с вода. Не прозвуча добре, но пък по телевизията изглеждаше страхотно. Тери в днешно време бързо трупаше пачки.

Той си имаше и собствен начин на свирене, различен от този на баща им. Гърдите му се издуваха толкова, че сякаш всеки миг някое от копчетата на ризата му щеше да изхвръкне. Очите му изскачаха от орбитите си и той изглеждаше вечно изненадан. Клатушкаше се напред-назад в кръста като метроном. Лицето му сияеше от щастие, и понякога тромпетът му звучеше така, сякаш се смее гръмогласно. Беше наследил най-ценната дарба на баща им — колкото повече се репетираше нещо, толкова по-малко отрепетирано звучеше то — толкова по-естествено и неочаквано.