Айзък Азимов - Голото слънце

— Вие самият сблъсквали ли сте се с недоверието към роботите? — попита Бейли.

— Много пъти — отвърна мрачно Лийбиг.

— Затова ли вие и някои други робоспециалисти искате да изопачите фактите съвсем малко, за да избегнете доколкото е възможно подозрението?

— Не изопачаваме нищо!

— Трите закона например не са ли формулирани погрешно?

— Не!

— Мога да го докажа, и ако вие не ме убедите в противното, ще го докажа на цялата Галактика, стига да имам тази възможност.

— Вие сте луд. Какъвто и довод да си мислите, че имате, вие грешите, уверявам ви.

— Ще обсъдим ли този въпрос?

— Ако не отнеме много време.

— Лична среща? Ще се видим, нали?

Слабото лице на Лийбиг се изкриви.

— Не!

— Сбогом, доктор Лийбиг. Други ще ме изслушат.

— Почакайте. Велики Космосе! Човече, почакай!

— Ще се видим ли?

Ръцете на робоспециалиста се плъзнаха нагоре, после покрай брадичката му. Палецът бавно пропълзя в устата му и остана там. Погледна с празен поглед Бейли.

Бейли си помисли: „Дали отново не се връща в детските си години, за да намери оправдание за срещата си с мен?“

— Ще се видим ли? — каза той.

Но Лийбиг бавно поклати глава.

— Не мога. Не мога — простена той, а думите му излизаха сподавено, защото палецът им преграждаше пътя. — Правете каквото искате.

Бейли се втренчи в другия, видя го да се извръща с лице към стената. Видя го как навежда изправения си гръб и скрива лице в треперещите си ръце.

Бейли каза:

— Добре, тогава ще разговаряме по видеофона.

Все още гърбом, Лийбиг рече:

— Извинете ме за момент. Ще се върна.

Бейли посвети интервала на собствените си нужди; той огледа току-що измитото си лице в огледалото на банята. Беше ли започнал да разбира Солария и соларианите? Не знаеше със сигурност.

Въздъхна, натисна един бутон и се появи робот. Не се обърна да го погледне. Каза:

— Във фермата има ли друг видеофон освен този, който използувам?

— Има още три канала за видеовръзка, господарю.

— Тогава кажи на Клориса Канторо… кажи на господарката си, че ще използувам този, докато не ви дам други указания, и че не трябва да ме безпокоят.

— Да, господарю.

Бейли се върна на мястото си, където видеофонът държеше на фокус празната част от стаята, в която се бе намирал Лийбиг. Тя все още бе празна и Бейли се настани и зачака.

Не чака дълго. Лийбиг влезе и стаята отново се залюля, докато той вървеше. Очевидно фокусът незабавно се измести от стаята върху човека. Бейли си спомни за сложните манипулации при видеовръзка и изпита известно възхищение от всичко това.

Лийбиг явно се владееше напълно. Беше пригладил назад косата си и бе сменил костюма. Дрехите му падаха свободно и бяха от лъскава материя, по която играеха отблясъците на светлината. Седна на лек сгъваем стол, който извади от стената. Рече трезво:

— Сега да видим каква е тази ваша идея за Първия закон?

— Няма ли да ни чуе някой?

— Не. Взел съм мерки.

Бейли кимна. Той каза:

— Позволете да ви цитирам Първия закон.

— Едва ли е нужно.

— Зная, но все пак нека да го цитирам: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да му бъде причинена вреда.“

— Е?

— Ами когато се приземих на Солария, бях отведен до предназначеното за мен имение със земеходна кола. Колата бе добре изолирана, за да ме предпази от откритото пространство. Като земен жител…

— Знам — прекъсна го нетърпеливо Лийбиг. — Какво общо има това с въпроса?

— Роботите, които караха колата, не знаеха. Наредих да отместят покрива на колата и заповедта бе незабавно изпълнена. Вторият закон. Трябваше да се подчинят. Почувствувах се зле, разбира се, и почти загубих съзнание, преди да затворят колата отново. Нима роботите не ми причиниха вреда?

— По ваша заповед — отсече Лийбиг.

— Ще цитирам Втория закон: „Роботът е длъжен да се подчинява на заповедите на човека, освен ако заповедите не са в противоречие с Първия закон.“ Виждате ли, заповедта ми трябваше да бъде пренебрегната.

— Това са глупости. Роботът не може да знае…

Бейли се наведе напред в стола си.

— А! Именно. Сега да повторим Първия закон така, както би трябвало да е формулиран: „Роботът не може да извърши нищо, което, доколкото му е известно, би навредило на човека; нито с бездействието си съзнателно да допусне на човека да му бъде причинена вреда.“

— Всичко това се подразбира.

— Но не и от обикновените хора. Иначе обикновените хора биха осъзнали, че роботите могат да убиват.