Айзък Азимов - Голото слънце

— Да.

— Както разбрах, Делмар е проявявал интерес към нови модели роботи.

— Да.

— Какви точно?

— Специалист ли сте в тази област?

— Не. Обяснете като на лаик.

— Съмнявам се, че ще успея.

— Опитайте! Например мисля, че се е интересувал от роботи, способни да наказват деца. Какво значи това?

Лийбиг повдигна за момент вежди и рече:

— Казано най-просто, като пропуснем тънките подробности, това означава да се подсили С-интегралът на ниво W-65…

— Изплъзвате се — каза Бейли.

— Истина е.

— Опитвате се да се изплъзнете. Как другояче може да се обясни?

— Това означава известно отслабване на влиянието на Първия закон.

— Защо е необходимо? Детето се наказва в името на бъдещото му благополучие. Нали такава е теорията?

— А, бъдещото благополучие! — В очите на Лийбиг пламна професионална страст, той като че все по-малко забелязваше своя слушател и ставаше все по-приказлив. — Мислите, че е толкова просто. Колко човешки същества са готови да изтърпят и най-малкото неудобство в името на голямото бъдещо благополучие? Колко време трябва, за да научиш детето, че това, което сега е вкусно, означава болка в стомаха по-късно, а това, което не е, ще му спести болката в стомаха после? А вие искате един робот да го разбере? Болката, причинена на детето от робота, възбужда мощен разрушителен потенциал в позитронния му мозък. За да му се противодействува с антипотенциал, задвижен от идеята за бъдещо благополучие, са нужни достатъчно връзки и разклонения, които ще увеличат масата на позитронния мозък с петдесет процента, освен ако не се пожертвуват други вериги.

Бейли каза:

— Значи не сте успели да конструирате такъв робот?

— Не, нито пък има вероятност да успеем. Аз или някой друг.

— Правеше ли доктор Делмар изпитания на опитния модел на такъв робот по времето, когато беше убит?

— Не на такъв робот. Нас ни занимаваха и други, по-практични неща.

Бейли каза спокойно:

— Доктор Лийбиг, налага ми се да науча нещо повече за Роботиката и ще ви помоля да ми помогнете.

Лийбиг енергично поклати глава, а увисналият му клепач се отпусна още повече, сякаш намигна зловещо.

— Би трябвало да ви е ясно, че за една лекция по Роботика са необходими повече от няколко минути. Не разполагам с толкова време.

— Все пак трябва да го сторите. Присъствието на роботите дава своя отпечатък върху целия живот на Солария. Щом е необходимо време, тогава, повече от друг път се налага да ви видя. Аз съм земен човек и не мога да работя или мисля спокойно, докато контактувам по видеофона.

Според Бейли Лийбиг не би могъл да има още по-вдървена стойка, но това се оказа възможно.

— Земните ви фобии не ме интересуват. Невъзможно е да се видим.

— Мисля, че ще промените решението си, когато ви съобщя по какъв въпрос главно искам вашето мнение.

— Това няма да промени нещата. Нищо не може да промени нещата.

— Така ли? Тогава слушайте. Сигурен съм, че в цялата история на позитронния робот Първият закон на Роботиката е бил умишлено погрешно формулиран.

Лийбиг конвулсивно трепна.

— Погрешно формулиран ли? Глупак! Луд! Защо?

— За да се прикрие фактът — отвърна Бейли съвършено спокойно, — че роботите могат да убиват.

Устата на Лийбиг бавно се отвори. Отначало Бейли помисли, че му се зъби, но после с огромна изненада реши, че това е най-неуспешният опит за усмивка, който бе виждал.

Лийбиг рече:

— Не казвайте това. Никога не го казвайте.

— Защо?

— Защото всяко нещо, колкото и незначително да е то, щом насърчава недоверието към роботите, е вредно. Недоверието към роботите е човешка болест!

Сякаш поучаваше малко дете. Сякаш спокойно казваше нещо, което му се искаше да изкрещи. Сякаш се опитваше да убеждава, когато му се искаше да наложи смъртно наказание.

Лийбиг попита:

— Запознат ли сте с историята на Роботиката?

— Малко.

— На Земята би трябвало да я знаете. Да. Какво стана с роботите, когато се разви Франкенщайновият комплекс? Бяха обявени за неблагонадеждни. Хората се отнасяха с недоверие и страх към тях. В резултат на това Роботиката стана едва ли не секретна наука. Трите закона бяха първоначално заложени у роботите, за да се превъзмогне недоверието към тях, но дори и така Земята не допусна там да се създаде общество от роботи. Една от причините първите пионери да напуснат Земята и да колонизират останалата част от Галактиката бе да могат да създадат общества, в които роботите биха освободили хората от бедността и непосилния труд. Дори тогава остана подозрение, скрито немного дълбоко, готово да изскочи на повърхността при най-малкия повод.