Айзък Азимов - Роботите и империята

— Благодаря, мадам.

Когато Данил се върна и седна, тя го попита:

— Ти наистина ли си Р. Данил Оливо?

— Това е името ми, мадам — повтори Данил.

— Искам да кажа онзи Р. Данил Оливо, който е работил заедно с Илайджа Бейли преди много години. Не си ли някой нов модел от същата серия? Р. Данил Четвърти например или нещо от този род?

— Почти не остана част, която през последните двайсет десетилетия да не са ми сменили или поне модернизирали и усъвършенствали. Но позитронният ми мозък е същият от времето на съвместната ми дейност с колегата Илайджа, с когото работихме заедно на три различни планети и веднъж на борда на един космически кораб.

— Чудесно! — тя го погледна възхитено. — Наистина си те бива. Ако всички роботи бяха като теб, не бих имала нищо против тях… За какво искаш да говориш с мен?

— Преди всички да заемат местата си, вие бяхте представена на лейди Гладиа като София Квинтана, заместник-министър на енергетиката.

— Запомнил си съвсем правилно. Това е името и длъжността ми.

— Постът, който заемате, обхваща цялата Земя или само Града?

— Планетарен заместник-министър съм.

— Значи сте компетентна в областта на енергетиката?

Квинтана се усмихна. Изглежда нямаше нищо против да я разпитват. Вероятно й се струваше забавно, а може би просто беше очарована от почтителната сериозност на Данил или от факта, че един робот може да й задава подобни въпроси. Така или иначе, тя му отвърна с усмивка:

— Специализирала съм енергетика в Калифорнийския университет, откъдето имам и диплома. А дали все още съм компетентна, не мога да кажа със сигурност. Вече твърде дълги години съм администратор — а това, повярвай ми, е гибелно за мозъка.

— Но все пак добре познавате съвременните практически аспекти на земния енергодобив, нали?

— Да. Тук вече бих могла да имам претенции. От това ли се интересуваш?

— Има един въпрос, който събуди любопитството ми, мадам.

— Любопитство ли? В един робот?

Данил сведе глава.

— Достатъчно сложният робот е в състояние да съзнава у себе си нещо, което го кара да търси информация. Аналогично е на състоянието, което при хората се нарича любопитство, както съм забелязал. Затова си позволявам да използвам същата дума и за моето усещане.

— Съвсем уместно. И какво точно буди любопитството ти, Р. Данил? Мога ли да те наричам така?

— Да, мадам. Разбрах, че на Земята енергията се доставя от слънчеви електроцентрали, които са разположени в орбита над екваториалната равнина.

— Правилно си разбрал.

— Това ли е единственият енергоизточник на планетата?

— Не. Слънчевите електроцентрали са основният, но не и единствен енергоизточник. Използва се до голяма степен и енергията от вътрешната топлина на Земята, ветровете, вълните, приливите, течащите води и така нататък. Получава се сложна комбинация от източници, но всеки от тях си има своите преимущества. Слънчевата енергия обаче е основното.

— Не споменахте изобщо ядрена енергия, мадам. Не използвате ли микросинтезни централи?

Квинтана повдигна вежди.

— Това ли е поводът за любопитството ти, Р. Данил?

— Да, мадам. Защо на Земята няма ядрени енергоизточници?

— Това не е така, Р.Данил. И те се срещат, макар и рядко. В провинцията имаме много роботи, които работят на принципа на микросинтеза. Между другото, и ти ли си устроен така?

— Да, мадам.

— Освен това — продължи тя, — тук-там се срещат микросинтезни машини, но като цяло те са застъпени съвсем слабо.

— Мадам Квинтана, вярно ли е, че микросинтезните енергоизточници са чувствителни към действието на ядрените мултипликатори?

— Разбира се, съвсем определено. Могат да се взривят под въздействието на ядрен мултипликатор — предполагам това имаш предвид под „чувствителни“.

— Значи използването на ядрен мултипликатор не може да парализира значителна част от земните енергоизточници.

Квинтана се засмя.

— Не, разбира се, че не. Преди всичко, не виждам кой ще помъкне ядрен мултипликатор със себе си. Те тежат тонове и едва ли могат да се разнасят из улиците и коридорите на Града. Ако някой все пак опита, определено няма да остане незабелязан. А дори и да активира ядрен мултипликатор, най-много да успее да унищожи някой и друг робот или машина, преди да го открием и да го спрем. Няма никакъв шанс — абсолютно никакъв — да ни навредят по този начин. Това ли искаше да чуеш, Р. Данил?

Последните й думи прозвучаха почти като сигнал, че разговорът е приключил.