Айзък Азимов - Роботите и империята

— След като те изслушах дотук, ще се направя на луд и ще те послушам още малко.

— Прави се на какъвто си щеш, защото тъкмо стигнахме до най-важното… Нито за миг не съм преставала да мисля за Жискар и за това, колко жестоко и несправедливо беше да ми го отнемат, но някак си изобщо не се и сещах за схемата, по която го бях модифицирала тайно от всички останали. Абсолютно съм убедена, че дори и да бях опитала, нямаше да успея да я възпроизведа. И доколкото мога да си я припомня, друга подобна изобщо не ми е минавала пред очите… Докато не отидох на Солария.

Схемата, която видях там, ми се стори позната, но не знаех защо. И едва след няколко седмици, прекарани в усилено мислене, успях да разровя потайните кътчета на моето подсъзнание и да открия следите от онова, което преди двайсет и пет десетилетия бях измислила направо от нищото.

Макар че не мога да си припомня схемата с всичките й детайли, съм убедена, че на Солария видях само някаква нейна бледа сянка, нищо повече. Просто едно слабо подобие на онова, което бях уловила в магията на сложната симетричност. Но соларианската схема видях през призмата на опита, натрупан в продължение на двайсет и пет десетилетия задълбочени занимания с теория на роботиката. Чертежът подсказваше недвусмислено целта, която преследваше — телепатия. Щом тази проста, почти безинтересна схема предполагаше подобно нещо, какво ли трябва да е означавал моят оригинал — онова, което изобретих като дете и което впоследствие така и никога не можах да възпроизведа?

— Непрекъснато ми повтаряш, че си стигнала до най-важното, Василия — каза Амадиро. — Надявам се, че не би било прекалено неоснователно, ако те помоля да престанеш да се вайкаш и ровиш из миналото. Бъди така добра, вместо това да ми кажеш с думи ясни и прости за какво всъщност става въпрос?

— С най-голямо удоволствие — отвърна Василия. — Опитвам се да ти кажа, Келдън, че без изобщо да подозирам, съм превърнала Жискар в телепатичен робот. И той си е останал такъв.

Амадиро изгледа Василия продължително, но тъй като историята явно бе стигнала своя завършек, той отново се върна към десерта и изяде няколко лъжици замислено.

— Невъзможно! — отсече той след малко. — За идиот ли ме мислиш?

— Мисля те за неудачник — отвърна Василия. — Не твърдя, че Жискар може да чете чуждите мисли, че може да предава и улавя думи или идеи. Това вероятно наистина е невъзможно, дори на теория. Но съм абсолютно сигурна, че той може да открива емоции и да придобива представа за общата умствена нагласа, а може би дори и да им влияе.

Амадиро категорично заклати глава.

— Невъзможно!

— Невъзможно ли? Помисли си малко. Преди двайсет десетилетия ти почти постигна целта си. Фастълф беше в ръцете ти, а Председателят Хордър на твоя страна. Какво стана? Защо всичко тръгна наопаки?

— Землянинът… — започна Амадиро, но споменът го задави.

— Землянинът… — пародира го Василия. — Землянинът. Или може би соларианката? Не, нито един от тях двамата. Нито един! Причината е в Жискар, който е присъствал през цялото време. И е усещал. И е настройвал.

— Какъв интерес има Жискар да се меси? Та той е робот!

— Робот, обаче предан на своя господар — Фастълф. Според Първия закон той е длъжен да се грижи Фастълф да не пострада. Но тъй като е телепат, за него това важи не само във физически план. Знаел е, че ако Фастълф не успее да наложи своето, ако не успее да поощри заселването на обитаемите планети в Галактиката, разочарованието му ще бъде неизмеримо. Което в телепатичния свят на Жискар означава „вреда“. Той не би го допуснал и се е намесил, за да го предотврати.

— Не, не и не — с отвращение възрази Амадиро. — Иска ти се да е така заради някакъв си безумен романтичен копнеж, но това не променя нещата. Прекалено добре си спомням какво стана. Причината беше в землянина. Няма нужда от никакъв телепатичен робот, за да се обяснят събитията.

— А какво се случи после, Келдън? — не се предаваше Василия. — За двайсет десетилетия успя ли поне веднъж да се пребориш с Фастълф? Успя ли поне веднъж да се справиш с мнозинството в Съвета, въпреки че фактите бяха на твоя страна и въпреки явния провал на политиката на Фастълф? Успя ли поне веднъж да повлияеш на Председателя, за да можеш да се сдобиеш с реална власт?

Как ще обясниш това, Келдън? През всичките тези двайсет десетилетия землянинът не е бил на Аврора. Вече повече от шестнайсет десетилетия той не е дори сред живите — жалкият му живот продължи някакви си осем десетилетия. Но ти продължаваш да губиш — и в това отношение биеш всички рекорди. Дори сега, когато Фастълф е мъртъв, нима съумя да извлечеш достатъчно полза от разпокъсването на коалицията му или успехът все още ти се изплъзва?