Айзък Азимов - Позитронният човек

Сър кимна.

— Никога не е виждал училищен двор. Един следобед дъщеря ми Аманда му описа тази сцена, защото той я помоли да му каже как изглежда. Разговаря с нея около пет минути, качи се горе и направи това.

— Забележително — почти подсвирна Смит. — Феноменално.

— Да, феноменално е — съгласи се Сър. — Сега разбирате защо бях длъжен да ви го покажа, нали? Такава работа далеч надхвърля заложеното във вашата серия NDR, така ли е? Налага се да използвам изтъркан израз, господа, но тук си имаме нещо като гениален робот, не бихте ли се съгласили с мен? Като че ли почти достига границата с човека?

— В NDR–113 няма нищо човешко — реагира Мански раздразнено, но твърдо. — Моля ви да не смесвате проблемите, мистър Мартин. Пред нас стои една машина и никога не бива да го забравяте. Да, машина с определено равнище на интелект, която явно притежава подобие на творчески заложби. И все пак машина. Прекарал съм целия си живот в общуване с личности на роботи — да, те наистина са личности, макар и по свой начин — и ако някой се подмами да обърка роботите с хората, би трябвало да съм аз, мистър Мартин. Но не вярвам в това и не препоръчвам и на вас да вярвате.

— Не го мисля сериозно. Но тогава как ще обясните художествения му талант?

— Щастлива случайност — отговори Мански. — Нещо в схемите. Отклонение. През последните две-три години се опитваме да създадем генерализирани схеми, тоест роботи, които не са ограничени само в работата, за която са създадени, а са способни да разширяват своите възможности чрез процес, сравним с разсъжденията по индукция. И не е толкова учудващо подобно събитие — симулация на творчество, да се появи в някой. Преди малко вече ви казах, че роботиката не е точна наука. Понякога се случват и необикновени неща.

— А можете ли да го постигнете отново? Можете ли да създадете робот, който да повтори способностите на Ендрю? Или дори цяла серия?

— Вероятно не. Мистър Мартин, говорим с вас за стохастично събитие. Следите ли мисълта ми? Нямаме точно и количествено измеримо знание как сме заложили тези способности в Ендрю, така че не бихме могли да възпроизведем която и да е отклоняваща се схема, позволила му да изработва такива предмети. Искам да кажа, — натърти Мански, — че Ендрю почти сигурно е случайно отклонение и най-вероятно ще си остане единствен.

— Добре! Нямам нищо против Ендрю да остане единствен по рода си.

Смит, загледан от известно време през прозореца към обвития в мъгла океан, се обърна внезапно:

— Мистър Мартин, бих искал да вземем Ендрю при нас за подробно изследване. Естествено, ще ви предоставим в замяна друг робот NDR и ще се погрижим да бъде програмиран за всички домашни задължения, възлагани вече на Ендрю, така че…

— Не — Сър изведнъж помръкна.

Смит деликатно повдигна едната си вежда.

— След като именно вие се обърнахте към нас, би трябвало да осъзнавате колко е важно да изследваме подробно Ендрю, за да разберем как…

— Доктор Мански току-що каза, че Ендрю е случайно отклонение, че нямате представа как е придобил способностите си да работи с дърво, че не можете да го възпроизведете, дори да се опитате. Затова не виждам какво ще постигнете, ако го вземете и ми дадете друг робот на негово място.

— Може би доктор Мански е прекален песимист. Щом проследим точният път на импулсите в схемите на Ендрю…

— Щом го направите — намеси се Сър, — току-виж не останало много от Ендрю. Прав ли съм?

— Схемите са крехки. Вярно е, анализът често води до някои повреди — съгласи се Смит.

— Моите дъщери са изключително привързани към Ендрю — подхвана Сър. — Особено по-малката, Аманда. Бих си позволил да кажа, че Ендрю е най-добрият приятел на Аманда, че тя обича Ендрю повече, отколкото някого или нещо друго на тази планета. А ми се струва, че Ендрю е също така привързан към нея. Привлякох вниманието ви към способностите на Ендрю, защото смятах, че ще ви бъде от полза да знаете какво сте произвели. И защото дори лаик като мен може да подозира, че уменията на Ендрю не са съзнателно заложени в него. Бях любопитен да установя дали е така, както се и оказа. Но ако си въобразявате, че има и нищожна възможност да ви позволя да разпердушините Ендрю на съставни части при условие, че всички добре знаем колко несигурно е да го съберете отново — откажете се. Просто забравете.

— Способен съм да оценя, че е възможно да се появи привързаност малко момиче и един домашен робот. Но да пречите на изследванията ни по този начин, мистър Мартин…