Айзък Азимов - Професия

Той не знаеше колко дълго лежа така, вслушвайки се в потока на мислите си.

— Събуди ли се? — дочу се нечий глас.

И Джордж за пръв път чу собствения си стон. Нима стенеше? Той се опита да обърне глава.

— Боли ли те, Джордж? — попита гласът.

— Смешно ми е — прошепна Джордж. — Толкова много исках да напусна Земята. Нищо не разбирах.

— Знаеш ли къде се намираш?

— Отново в… в приюта. — Джордж успя да се завърти. Гласът принадлежеше на Омани.

— Смешно е — как не разбирах нищо — каза Джордж.

Омани ласкаво се усмихна.

— Поспи още…

Джордж заспа.

И отново се събуди. Съзнанието му се проясни.

До леглото му седеше Омани и четеше, но щом Джордж отвори очи, остави книгата.

Джордж се надигна с усилие.

— Привет — каза той.

— Искаш ли да хапнеш?

— И още как! — Джордж любопитно погледна към Омани. — Следили са ме още откакто излязох оттук, нали?

Омани кимна.

— През цялото време беше под наблюдение. Смятахме, че трябва да посетиш Антонели, за да можеш да се освободиш от агресивните си потребности. Струваше ни се, че няма друг начин. Емоциите затормозяваха твоето развитие.

— Бях много несправедлив към него — с леко притеснение каза Джордж.

— Сега това няма значение. Когато се спря при стенда на металурзите, един от нашите агенти ни съобщи списъка с участниците. С теб бяхме говорили достатъчно за миналото ти, за да разбера как ще ти подейства фамилията Тревелян. Ти попита как да попаднеш на тази Олимпиада. Това можеше да доведе до кризата, на която разчитахме, и затова изпратихме в залата Ладислас Инджинеску — за да се заеме лично с теб.

— Той заема важен пост в правителството, нали?

— Да.

— И вие го изпратихте при мен. Значи съм много важен.

— Ти наистина си много важен, Джордж.

Донесоха закуската. Джордж се усмихна и отметна завивката, за да освободи ръцете си. Омани му помогна да закрепи подноса на леглото. Известно време Джордж ядеше мълчаливо.

— Вече се събуждах веднъж… — отбеляза той.

— Знам — каза Омани. — Бях тук.

— Да, помня. Знаеш ли, всичко се промени. Сякаш бях толкова уморен, че вече не можех да чувствам нищо. Вече не се ядосвах. Можех само да мисля. Сякаш ми дадоха наркотик, за да унищожат емоциите ми.

— Не — каза Омани. — Това беше само успокоително. И ти добре си отпочина.

— Е, във всеки случай, всичко ми стана ясно, сякаш винаги съм го знаел, но не исках да се вслушам във вътрешния глас. „Какво очаквах от Новиа?“ — помислих си аз. Исках да отида на Новиа, за да събера група младежи, които не са получили образование, и да ги уча по книги. Исках да открия там приют за слабоумни… като този… а на Земята вече има такива приюти… и то много.

Омани се усмихна, проблясвайки със зъбите си.

— Институт за висше образование — ето как всъщност се наричат тези заведения.

— Сега вече го разбирам — каза Джордж, — и то толкова ясно, че само се чудя колко сляп съм бил. В края на краищата, кой изобретява новите уреди, които изискват нови модели специалисти? Кой, например, е изобретил спектрографа на Биман? Очевидно — човек на име Биман. Но той не може да е получил образование чрез лента, иначе не би успял да продължи напред.

— Напълно вярно.

— А кой изработва образователните ленти? Специалисти по производство на ленти? А тогава кой създава лентите за тяхното обучение? Специалисти с по-висока квалификация? А кой създава лентите… Ти разбираш какво искам да кажа. Някъде трябва да има край. Някъде трябва да има мъже и жени, способни на самостоятелно мислене.

— Прав си, Джордж.

Джордж се облегна на възглавницата и устреми поглед в пространството. За миг през очите му премина сянката на предишните тревоги.

— Защо не ми казаха това от самото начало?

— За съжаление това е невъзможно — отвърна Омани. — Иначе бихме си спестили много неприятности. Ние можем да анализираме интелекта, Джордж, и да определяме, че ето този човек може да стане приличен архитект, а онзи — добър дърводелец. Но ние не можем да определим дали някой е способен на творческо мислене. Това е нещо твърде сложно. Имаме няколко прости метода, които ни позволяват да разпознаваме онези, които може би притежават такъв талант. За тях ни съобщават веднага след Деня за четене, както например съобщиха за теб. Те са приблизително един на десет хиляди. В Деня на образованието тези хора се проверяват отново, и в девет от десет случая се оказва, че е допусната грешка. Тези, които останат, се изпращат в заведения като това.