Айзък Азимов - Професия

— Като мен — глухо произнесе Джордж.

— Разбира се, не е учтиво да ви наричам екземпляр, но вие сте необикновен човек. Струва си човек да се позанимава с вас, и ако ми разрешите да направя това, аз, на свой ред, ще ви помогна с вашите проблеми — според възможностите си.

В мозъка на Джордж се вихреше смерч. Целият този разговор за хората и колонизацията, станала възможна благодарение на образованието… Като че ли някой разбиваше на парчета твърдата кора, образувала се върху мислите му.

— Нека помисля — произнесе той и затисна ушите си с ръце.

После отпусна ръцете си и каза на историка:

— Можете ли да ми направите една услуга, сър?

— Ако е по силите ми — любезно отвърна историкът.

— Всичко, което казвам в тази стая, е професионална тайна? Вие казахте така.

— Точно така.

— Тогава ми уредете среща с някое длъжностно лице от друга планета, например с… новианин.

Инджинеску очевидно беше много учуден.

— Но…

— Вие можете да направите това — убедено каза Джордж. — Та вие самият сте важно длъжностно лице. Видях израза на лицето на полицая, когато му показахте удостоверението си. Ако откажете да направите това, аз… аз няма да ви позволя да ме изучавате.

На самия Джордж тази заплаха се стори глупава и безсилна. Но очевидно направи голямо впечатление на Инджинеску.

— Искането ви е неизпълнимо — каза той. — Новианин в месеца на Олимпиадата…

— Е, добре, тогава ме свържете с някой новианин по видеофона, и аз сам ще си уговоря среща.

— Смятате, че ще успеете?

— Уверен съм. Ще видите.

Инджинеску изгледа замислено Джордж и посегна към видеофона.

Джордж чакаше, опиянен от новото осмисляне на проблемите си и онова усещане за сила, което то му даваше. Той не може да претърпи неуспех. Не може. Той все пак ще стане новианин. Той ще напусне Земята като победител въпреки Антонели и цялата компания глупаци от приюта (той едва не се разсмя на глас) за слабоумни.

Джордж впи поглед в светналия екран, който трябваше да разтвори прозорец за новианите, прозорец към пренесеното на Земята ъгълче от Новиа. И той постигна това само за денонощие!

Когато екранът се проясни, се чу взрив от смях, но на него не се появи нито едно лице, само се мяркаха силуети на мъже и жени. Чу се нечий глас, прозвучал отчетливо на фона на общия шум:

— Инджинеску? Търси мен?

И ето, че на екрана се появи той. Новианин. Истински новианин. (Джордж не се усъмни нито за секунда. В него имаше нещо напълно извънземно, нещо, което не можеше точно да определи, или поне за миг да го сбърка с нещо друго.)

Той беше мургав, а тъмните му начупени коси бяха вчесани назад. Носеше черни мустаци и заострена брадичка. Но бузите му бяха толкова гладки, сякаш от тях завинаги е било премахнато окосмяването.

Той се усмихваше.

— Ладислас, това е вече прекалено. Ние не протестираме да ни следят, докато сме на Земята — в границите на разумното, разбира се. Но четенето на мисли не влиза в уговорката!

— Четене на мисли ли, достопочтени?

— Ами да! Та вие знаехте, че възнамерявам да ви се обадя днес. Знаехте, че смятах само да допия ето тази чаша… — На екрана се появи ръката му, и той погледна през чашата, пълна с бледолилава течност. — За съжаление, не мога да ви почерпя.

Новианинът не виждаше Джордж, който се намираше извън полезрението на видеофона. И Джордж се зарадва на отлагането. Трябваше му време, за да дойде на себе си. Той сякаш се беше превърнал в неспокойни пръсти, които нервно почукваха по масата…

Но все пак беше прав. Не беше сбъркал. Инджинеску наистина заема висок пост. Новианинът се обръща към него по име.

Отлично! Всичко се нарежда по най-добрият начин. Това, което Джордж загуби заради Антонели, ще му бъде върнато с лихвата, използвайки Инджинеску. И някога той, когато стане самостоятелен, ще се върне на Земята като могъщ новианин, точно като този, който така небрежно се шегува с Инджинеску, нарича го по име, а самият той остава „достопочтени“, — ето тогава ще си разчисти сметките с Антонели. Той ще му плати за тази половин година, и той…

Увлечен от тези съблазнителни мечти, той едва не забрави къде се намира, но внезапно се сепна, забелязвайки че е престанал да следи ставащото, и се върна към действителността.

— … не е убедително — казваше новианинът. — Новианската цивилизация е също толкова сложна и високоразвита, колкото земната. Новиа — това все пак не е Зестон. И да ни се налага да летим до тук за отделни специалисти — това е просто смешно!