Айзък Азимов - Професия

— О, само за новите модели — с примирителен тон каза Инджинеску. — А новите модели не винаги намират приложение. За да получите образователни ленти вие бихте похарчили толкова, колкото биха ви стрували хиляда специалисти, а и откъде знаете, че ще ви е нужно именно такова количество?

Новианинът изпи виното си на един дъх и се разсмя. (Джордж беше очарован от лекомислието на новианина. Той смутено си помисли, че е трябвало да се въздържи от тази чаша, а също и от две-три предишни.)

— Това е типична наглост, Ладислас — каза новианинът. — Вие прекрасно знаете, че ще намерим работа за всички специалисти последен модел, които успеем да получим. Днес взех пет металурга…

— Знам — каза Инджинеску. — Бях там.

— Следили сте ме! Шпионин! — извика новианинът. — Е, тогава слушайте! Този нов модел металурзи се отличава от предишните само по това, че може да работи със спектрографа на Биман. Лентите не са модифицирани дори с толкова (той показа крайчеца на пръста си) в сравнение с миналогодишните. Вие пускате нови модели само за да идваме тук с протегната ръка и да се охарчваме за тяхното получаване.

— Ние не ви принуждаваме да ги вземате.

— О, разбира се! Само че вие продавате специалисти последен модел на Лондонум, а ние не можем да изоставаме. Вие ни въвлякохте в омагьосан кръг, вие, лицемерни земляни. Но пазете се, може би някъде има изход от него. — Смехът му прозвуча малко неестествено и той млъкна рязко.

— С цялата си душа се надявам, че той съществува — каза Инджинеску. — Е, обадих ви се за…

— Да, разбира се, че ми се обадихте. Какво пък, вече изказах мнението си. Сигурно следващата година пак ще се появи нов модел металург, за има за какво да плащаме. И той ще се отличава от сегашния само по умението да работи с някакво ново приспособление за анализ на ниобий, а след още една година… Но продължете. Защо ми се обадихте?

— При мен има един младеж и аз бих искал да побеседвате с него.

— Какво? — Очевидно новианинът не се зарадва от това. — На каква тема?

— Не знам. Той не ми каза. Честно казано, дори не знам нито името му, нито професията.

Новианинът се намръщи.

— Тогава защо ще ми губи времето?

— Очевидно той е убеден, че ще се заинтересувате от това, което смята да ви съобщи.

— О, разбира се.

— И с това ще направите услуга на мен — каза Инджинеску.

Новианинът сви рамене.

— Дайте го тук, но го предупредете да е по-кратък.

Инджинеску отстъпи настрани и прошепна на Джордж:

— Наричайте го „достопочтени“.

Джордж преглътна с мъка. Ето, започва се!

Джордж почувства, че се е изпотил. Макар че мисълта се беше появила преди малко, той беше убеден в правотата си. Тя възникна по време на разговора с Тревелян, после — след разговора с Инджинеску — се дооформи, а сега думите на новианина сякаш поставиха всичко по местата им.

— Достопочтени, искам да ви покажа изход от омагьосания кръг — започна Джордж, използвайки метафората на новианина.

Новианинът го изгледа.

— От какъв омагьосан кръг?

— Самият вие споменахте за него, достопочтени. От онзи омагьосан кръг, в който попада Новиа, когато идвате на Земята за… за специалисти. (Той не можеше да овладее зъбите си, които потракваха не от страх, а от вълнение.)

— Искате да кажете, че знаете начин, чрез който ще можем да минем без земния интелектуален пазар? Правилно ли ви разбрах?

— Да, сър. Можете да създадете собствена образователна система.

— Хм. Без ленти?

— Д-да, достопочтени.

— Инджинеску, приближете се, за да виждам и вас — без да изпуска поглед от Джордж, повика новианинът.

Историкът застана зад рамото на Джордж.

— За какво става въпрос? — попита новианинът. — Не разбирам.

— Давам ви честната си дума, достопочтени, че каквото и да е това, младежът постъпва така по собствена инициатива. Нищо не съм му възлагал. Нямам никакво отношение към това.

— Тогава какъв ви се пада? Защо ми се обаждате по негова молба?

— Изучавам го, достопочтени. Той представлява определена ценност за мен и аз изпълнявам някои негови прищевки.

— И с какво е толкова ценен?

— Трудно е да се обясни. Чисто професионален момент.

Новианинът се усмихна.

— Какво пък, всеки с професията си.

Той кимна към невидимите зрители зад екрана.

— Някакъв младеж, очевидно — протеже на Инджинеску, възнамерява да ни обясни как да получаваме образование, без да използваме ленти.

Той щракна с пръсти и в ръката му се появи нова чаша с бледолилава напитка.