— Каква мишена ще бъде Бюрото по роботика, а, Брекенридж? Само няколко хиляди човека ще бъдат избити от АК бомбата, която е в състояние да заличи триста квадрати километра за една микросекунда. Но петстотин от тях ще бъдат нашите най-способни учени. Ние ще бъдем принудени да решим екстремалната дилема дали да водим война без най-големите си умове, или да се предадем. Аз мисля, че ние бихме се предали.
— Но това е невъзможно, Лин, чувате ли ме? Как биха се събрали заедно?
— Но те се събират заедно! Ние им помагаме да го направят. Ние им нареждаме да го направят. Нашите учени посещават другата страна, Брекенридж. Посещават я редовно. Ти отбеляза колко странно е, че никой от роботиката не е правил това. Е, десетина от тези учени все още са там и на техни места в Чейен пристигат десет хуманоида.
— Това е смешно предположение.
— Аз мисля, че това е правилно предположение, Брекенридж. Но нещата не биха се получили освен ако ние знаем, че хуманоидите са в Америка, така че да можем да свикаме конференция. Какво съвпадение, че ти донесе новината за хуманоидите и предложи конференцията, и предложи дневния ред, и ръководиш нещата, и знаеш точно кои учени са поканени. Увери ли се, че десетте хуманоида са включени?
— Доктор Лин! — извика обидено Брекенридж. Той се накани да тръгне нанякъде.
— Не мърдай — каза Лин. — Имам бластер. Просто ще изчакам учените да дойдат тук един по един. Един по един ще ги сканираме и ще ги изследваме за радиоактивност. Няма да се приближат един до друг преди да са проверени и ако всичките петстотин преминат проверките, ще ви дам бластера си и ще се предам. Но ми се струва, че ще открием десетте хуманоида. Седнете, Брекенридж.
И двамата седнаха.
— Ще чакаме — каза Лин. — Когато се уморя, Ласло ще ме смени. Ще чакаме.
Професор Мануело Химинес от Изследователския институт в Буенос Айрес се взривил със стратосферния самолет, с който пътувал, докато бил на пет километра над Амазонската долина. Било е малка химическа експлозия, но тя е била достатъчна, за да унищожи самолета.
Доктор Херман Либовиц от Мичиганския технологичен институт се взривил във влак, убивайки двадесет човека и ранявайки стотици други.
Доктор Огюст Мартин от Института за ядрени изследвания Монреал и седем други умират по подобен начин през различен етан от пътуването си към Чейен.
Ласло се втурна при тях с първите новини за това, пребледнял и заекващ. Бяха изминали само два часа откакто Лин седеше там и наблюдаваше Брекенридж с бластер в ръка.
— Шефе, мислех, че си откачил, но ти си бил прав. Те са били хуманоиди. Трябва да са били — каза Ласло. Той се обърна и погледна с омраза Брекенридж. — Само че те са били предупредени. Той ги е предупредил и сега няма да има нито един цял. Нито един, за да го изучим.
— Господи! — извика Лин и с яростна бързина насочи бластера си към Брекенридж и стреля. Главата на офицера от Сигурността се отдели от тялото му, като отрязана. Трупът се отпусна, главата падна, удари се в земята се търколи уродливо.
— Аз не разбирах. Аз мислех, че той е предател — изстена Лин. — Нищо повече.
А Ласло стоеше неподвижен, с отворена уста, за момент неспособен да говори. Лин продължи с нотки на истерия:
— Разбира се, че той ги е предупредил. Но как е могъл да направи това, докато е седял в този стол освен ако не е имал вградена радиостанция? Разбра ли… Брекенридж е бил в Москва. Истинският Брекенридж е все още там. О, боже мой, те са били единадесет .
Ласло издаде звук на изненада.
— Той защо не се взриви?
— Предполагам, че е изчаквал, за да се увери, че другите са получили съобщението му и сполучливо са се самоунищожили. Боже, Боже, добре че когато донесе новината и аз разбрах истината, можах да стрелям достатъчно бързо. Един Господ знае, как успях да го изпреваря.
— Поне ще имаме един, който да изучаваме — каза развълнувано Ласло. Той се наведе и постави пръст в лепкавата течност, излизаща от прорязаната шия на обезглавеното тяло.
Това не беше кръв, а висококачествено машинно масло.
© 1957 Айзък Азимов
© 2000 Ива Балабанова, превод от английски
Isaac Asimov
Let’s Get Together, 1957
Източник: http://sfbg.us
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том четвърти)
„Мириам Паблишинг“, София, 2000
ISBN: 954-951-364-X (т.4)
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1134]
Последна редакция: 2009-09-01 18:20:00