Айзък Азимов - Шега

— Влизай! — сянката го побутна по стълбичката към малко помещение.

Момчето примигна, огледа се и преброи на глас:

— … седем, осем, девет, като сложим и мен — десет. Пипнали са ни всичките, както изглежда.

— Какво има да ти изглежда? — измърмори омърлушено Ерик Чембърлейн. — Така си е, нали ни виждаш. Тук съм от един час — разтърка той едната си ръка.

— Какво ти е на ръката? — запита го Уилямс.

— Навехнах я като подпрях челюстта на оня плъх, дето ме домъкна тука. Оказа се твърда като корпуса на кораб.

Уилямс седна на пода, кръстоса крака и подпря глава на стената:

— Някой да има представа защо е всичко това?

— Отвличане! — отговори малкият Джоуи Суийни, а зъбите му потракваха.

— Ама за какъв дявол? — изсумтя Чембърлейн. — Разбирам някой от нас да е милионер, но май няма такъв. За себе си знам, че не съм!

— Вижте сега, хайде да не стигаме до крайности — подкани ги Уилямс. — Отвличане и неща от тоя сорт са изключени. Тези хора не могат да са престъпници. Съвсем логично е цивилизацията, която е развила психологията в рамките на Федерацията на галактиките до такова ниво, да може да премахне престъплението без никакви усилия.

— Пирати — обади се тихо Лоурънс Марш. — Не че го мисля, само правя предположение.

— Глупости! — Уилямс не бе съгласен. — Пиратството е граничен феномен. Този район на космоса е цивилизован от десетки хиляди години.

— Не е по-различен от другите, щом като и тук се използват оръжия — настоя Джо. — А аз не ги одобрявам. — Той не бе успял да си вземе очилата и късогледството му го караше да се взира болезнено наоколо.

— Това няма голямо значение — отвърна Уилямс. — Сега, чуйте какво си мисля. Ние сме… десет наскоро пристигнали първокурсници на Арктур У. Още през първата ни нощ тук някой ни измъква загадъчно от стаите и ни води на някакъв космически кораб. Това според мен не е случайно. Вие какво ще кажете?

Сидни Мортън вдигна глава, колкото да изрече сънено:

— Аз си мисля същото. Струва ми се, че ни затвориха тук само за да ни извъртят една дяволски гадна шега. Господа, според мен местните студенти второкурсници са решили добре да се забавляват.

— Точно така — подкрепи го Уилямс. — Някой да има друго предположение?

Момчетата мълчаха.

— Добре, тогава не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Лично аз смятам да се наспя. Ако им притрябвам, ще ме събудят.

В същия миг се разнесе пронизителен звук и Уилямс загуби равновесие.

— Ето че излитаме… нанякъде.

Минута след това и Бил Сефан се поколеба за миг дали да влезе в командното отделение, но не се отказа. Вътре завари силно притеснения Рай Форес.

— Как я караме? — запита Бил.

— Скапана работа — отвърна Сефан кисело. — Проклет да съм, ако може да се каже, че ония са се панирали. Те са канят да спят.

— Да спят? Всичките ли? А какво си приказваха?

— Как мога да зная? Те не говорят галактическия език, а аз не разбирам нито дума от техните чуждоземски брътвежи — разпери възмутено ръце бъдещият психолог.

— Слушай, Форес — наруши след известно време мълчанието Тюбъл, — аз не изучавам биосоциология… не мога да си позволя такъв лукс. Ти гарантира за психологическия ефект от този рискован номер. Никак няма да съм доволен, ако той се провали.

— О-о-о, милостиви мой Денеб — процеди отчаяно през зъби Форес, — вие двамата сте си лика-прилика страхливци! Да не би да очаквахте да се разпищят или да хвърлят топа? О, огненият Арктур! Само потърпете, докато стигнем до системата Спика, ако обичате. Тогава ще ги измъкнем през нощта… — Той се разхили изведнъж. — Ей това ще бъде най-шантавият номер, откакто някой завърза онези смрадливи прилепи на хроматичния орган по време на Вечерния концерт.

Тюбъл се изкикоти, но Сефан се облегна на стола си и подхвърли замислен:

— Ами ако някой… да речем президентът Уин… разбере за това?

— Това е само една шега — присви рамене арктурианецът, който контролираше командния пулт на кораба. — Всички ще погледнат през пръсти на нея.

— Не си прави глупави шеги, оператор. Не става дума за детска игра. Четвърта планета, Спика… всъщност цялата система Спика… забранява достъпа на кораби от Галактиката. И вие много добре го знаете. Там живее една предхуманоидна раса. От тях се очаква да се развият напълно свободно, без никаква намеса, за да открият самостоятелно междузвездните пътувания. Такъв е законът, а те го спазват стриктно. Космически закон! Ако разберат какви ги вършим, ще си имаме страшни неприятности и то с право.