Айзък Азимов - Самите богове

— Невил изтъкна ли ти този аргумент?

— Да, спомена го.

— Но параслънцето ще продължи да изстива, нали?

— Какво значение има? — възкликна нетърпеливо Селена. — С Помпата няма да зависят за нищо от своето слънце.

Денисън пое дълбоко въздух.

— Няма откъде да го знаеш, Селена, но на Земята се носеше слух, според който Ламонт бил получил съобщение от парахората в смисъл, че Помпата е опасна, но те не могат да я спрат. Разбира се, никой не се отнесе сериозно към слуха, но да предположим, че е вярно. Да допуснем, че Ламонт наистина е получил такова съобщение. Не е ли вероятно някой от парахората да е достатъчно човечен, за да не желае да погуби свят със сътрудничещ разум, но да му пречи „практичното“ мнозинство?

— Предполагам, че е възможно — кимна с глава Селена. — Всичко това го знаех или по-скоро го усещах интуитивно, преди да се появиш на сцената. Но после ти каза, че нищо между единицата и безкрайността няма смисъл. Помниш ли?

— Разбира се.

— Добре. Различията между нашата Вселена и паравселената толкова явно се състоят в силното ядрено взаимодействие, че досега само то е изучено. Но взаимодействието не е само едно — четири са. Освен силното ядрено взаимодействие съществуват електромагнитното, слабото ядрено и гравитационното с отношение на силите 130:1:10-10:10-42???. Но щом съществуват четири, защо да не са безкрайно много, като другите са прекалено слаби, за да ги открием, или за да оказват каквото и да е влияние върху Вселената.

— Щом като дадено взаимодействие — обясни й Денисън — е прекалено слабо, за да се открие или за да упражни влияние по какъвто и да е начин, по работна дефиниция то не съществува.

— В тази Вселена — отсече Селена. — Кой знае какво съществува или не съществува в паравселената? При безкраен брой възможни взаимодействия, всяко от които може да варира безкрайно по сила в сравнение с всяко от другите, взето като стандартно, броят на различните вселени, които могат да съществуват, също е безкраен.

— Вероятно безкрайността на континуума; по-скоро алеф едно, отколкото алеф нула.

— Какво означава това? — намръщи се Селена.

— Няма значение. Продължавай.

— Тогава вместо да се опитваме да работим с една паравселена, която ни се е натрапила и вероятно въобще не отговаря на нуждите ни, защо да не установим коя вселена от безбройните възможни ни подхожда най-добре и може да се открие най-лесно? Нека да измислим една вселена, тъй като в крайна сметка всеки наш проект трябва да съществува, и да я потърсим.

— Селена — усмихна се Денисън, — мислех точно за същото. И макар да няма закон, който да твърди, че не мога да греша напълно, малко вероятно е толкова талантлив човек като мен да бърка изцяло, когато толкова надарена личност като теб самостоятелно стига до същото заключение… Знаеш ли какво?

— Какво? — попита Селена.

— Започва да ми се услажда вашата проклета лунна храна. Или поне свиквам с нея. Хайде да си вървим у дома да се нахраним, а след това ще се заемем с разработката на плановете… И знаеш ли още какво?

— Какво?

— Щом като ще работим заедно, какво ще кажеш за една целувка… между експериментатор и интуитивистка?

Селена се замисли.

— И двамата сме целували и са ни целували много пъти, предполагам. Какво ще кажеш, ако го направим като между мъж и жена?

— Вероятно ще се справя. Но как трябва да постъпя, за да не го направя несръчно? Какви са лунните правила за целуване?

— Следвай инстинкта си — отвърна небрежно Селена.

Денисън внимателно постави ръце на гърба си и се наклони към Селена. После, след известно време, премести ръцете си върху раменете й.

— А след това наистина отвърнах на целувката му — каза Селена замислено.

— О, така ли? — възкликна грубо Невил. — Ами че това е храброст, надхвърляща изискванията на дълга.

— Не зная. Не беше толкова лошо. В същност — тя се усмихна — той се държа доста трогателно. Опасяваше се да не прояви несръчност и отначало постави ръце на гърба си, за да не ме смачка, предполагам.

— Спести ми подробностите.

— Не е необходимо да изпълняваш нареждания.

— Но добре ще бъде ти да ги изпълняваш. Кога очакваш да ни дадеш онова, от което се нуждаем?

— Щом успея — отвърна тя глухо.

— Без той да разбере?

— Той се интересува само от енергия.

— И иска да спасява света — подигра се Невил. — И да бъде герой. И да злепостави всички други. И да те целува.

— Признава всичко това. А ти какво признаваш?