Айзък Азимов - Самите богове

— Да, Бен?

— Кога разбра, че си интуитивистка?

— Не зная точно.

— Предполагам, че в колежа си изучавала физика?

— О, да. И малко математика, но не се справях добре с нея. Като си помисля — не бях особено добра по физика. Когато изпадах в отчаяние, обикновено отгатвах отговорите, разбираш ли, отгатвах какво се налага да направя, за да получа точните отговори. Често се получаваше и тогава ме караха да обясня как съм постъпила, а аз не успявах да отговоря добре. Подозираха ме, че си служа с измама, но никога не доказаха подобно нещо.

— Не заподозряха ли, че е интуитивизъм?

— Мисля, че не. Но и аз самата не го знаех. Докато… ами един от първите ми приятели беше физик. В същност той е баща на детето ми. Беше изправен пред проблем във физиката, обясни ми го, докато след това лежахме в леглото, предполагам като нещо, за което да поговорим. „Знаеш ли на какво ми прилича?“ попитах го аз и му разправих. Опитал се да го изпълни просто на шега — каза ми, — и успял. В същност това беше първата стъпка към пионизатора, за когото твърдиш, че е много по-добър от протонния синхротрон.

— Искаш да кажеш, че това е било твоя идея? — Денисън постави пръст под капещата вода и се поколеба, когато се готвеше да го пъхне в устата си. — Тази вода чиста ли е?

— Напълно стерилна — успокои го Селена. — Постъпва в общия резервоар за обработка. Но е наситена със сулфати, карбонати и някои други неща. Вкусът й няма да ти се понрави.

Денисън си изтри пръста в гащетата.

— Ти си изобретила пионизатора?

— Не съм го изобретила. Мой е първоначалният замисъл. Беше необходим голям труд, положен главно от Барън.

Денисън поклати глава.

— Знаеш ли, Селена, ти си изумително явление. Трябва да те поставят под наблюдението на молекулярни биолози.

— Така ли? Не смятам, че ще бъде много забавно.

— Преди около половин век голямото увлечение по генното инженерство достигна върха си…

— Зная. Провали се и съдилищата го изхвърлиха. Сега е незаконно — всички подобни изследвания, — доколкото изобщо могат да се обявяват за незаконни изследванията. Познавам хора, които въпреки това са работили в тази насока.

— Не се съмнявам. А върху интуитивизма?

— Не, не вярвам.

— Аха. Но ето какво искам да изтъкна. В разгара на увлечението по генното инженерство беше направен опит да се стимулира интуитивизмът. Разбира се, всички велики учени са притежавали интуиция и се смяташе, че тя е единственият лост на творчеството. Можеше да се твърди, че по-силната интуиция е продукт на комбинация от гени, и се правеха най-различни предположения каква е тази комбинация.

— Подозирам, че съществуват голям брой възможни типове, които отговарят на условията.

— А аз допускам, че ако се справяш с интуицията си, навярно си права. Но имаше и хора, които настояваха, че един ген или малка група, свързани помежду си гени, е от особено значение за комбинацията и поради това може да се говори за ген на интуицията… После цялата работа се провали.

— Както вече казах.

— Но преди да се сгромоляса — продължи Денисън, — бяха направени опити да се изменят гени, за да се повиши силата на интуитивизма, и някои твърдяха, че е постигнат известен успех. Променените гени бяха внесени в общия фонд, сигурен съм, и ако случайно си наследила… Дали някой от прародителите ти не е участвувал в програмата?

— Доколкото зная, не е — отвърна Селена, — но не мога да го изключа. Не съм уверена, може някой от тях и да е участвувал… Ако нямаш нищо против, не възнамерявам да разследвам въпроса. Не желая да зная.

— Навярно не. Цялата тази област стана изключително непопулярна за хората и всеки, който може да се сметне за продукт на генното инженерство, няма да бъде посрещнат много радушно… Разправяха например, че интуитивизмът се придружава от някои нежелателни качества.

— Прекрасно, благодаря ти.

— Така говорят. Когато притежаваш интуиция, предизвикваш известна завист и вражда у другите. Дори такъв кротък и подобен светец интуитивист като Майкъл Фарадей е вдъхнал завист и омраза на Хъмфри Дейви. Кой може да твърди дали не е необходим някакъв недостатък в характера, за да пораждаш завист. А в твоя случай…

— Предполагам — прекъсна го Селена, — че не предизвиквам завист и омраза у теб?

— Струва ми се, че не. Но какво ще кажеш за Невил?

Селена замълча.

— Когато сте се сприятелили с Невил — продължи Денисън, — сигурно вече си била известна интуитивистка.

— Не бих казала чак известна. Зная, че някои физици го подозираха. Но и тук, както и на Земята, не обичат да отдават заслуженото и навярно повече или по-малко са се самоубеждавали, че казаното от мен е просто безсмислено досещане. Барън, естествено, знаеше.