Айзък Азимов - Самите богове

— Да предположим, че се прояви желание да се постигне напредък. Какво може да се направи? Знаете, че желанията се различават от действителността.

— Биха могли парахората да се привлекат към сътрудничество, да се изпратят послания в паравселената. Никога не е правено, но би могло да се опита. Да се постави под парче волфрам послание върху метално фолио.

— О? Нима все още търсят нови количества волфрам, след като Помпата е в действие?

— Не, но ще забележат волфрама и ще предположат, че с него се опитваме да привлечем вниманието им. Можем дори да напишем посланието върху волфрамово фолио. Ако го вземат и въобще разберат нещо от него, макар и съвсем малко, ще ни изпратят обратно тяхно съобщение, в което ще включат каквото са разчели. Възможно е да съставят еквивалентни таблици на техния и нашия език или да използуват смесица от техни и наши думи. Ще стане нещо като последователно прехвърляне на топка — най-напред към тяхната страна, след това към нашата, после пак към тяхната и така нататък.

— И тяхната страна — подхвърлил Броновски — ще върши по-голямата част от работата.

— Да.

Броновски поклатил глава.

— Май няма да е забавно, а? Не ме привлича.

Ламонт го изгледал с надигащ се гняв.

— Защо не? Да не мислите, че няма да спечелите достатъчно известност? Достатъчно слава? Нима сте колекционер на слава? По дяволите, що за слава си спечелихте с етруските надписи? Изпреварихте пет души в света, може би шест. За тях сте известен и преуспял учен и те ви мразят. Какво друго? Изнасяте лекции по въпроса пред аудитории от няколко десетки слушатели и още на следващия ден те забравят името ви. Нима наистина това е целта ви в живота?

— Не драматизирайте.

— Добре. Няма. Ще намеря някой друг. Навярно ще продължи по-дълго, но както казахте, парахората ще свършат повечето от работата. Ако се наложи, сам ще се заема.

— Възложен ли ви е този проект?

— Не, не е. Какво от това? Или може би е още една причина, за да не се захващате. Проблеми на дисциплината? Няма закон, който да забранява преводите и винаги мога да поставя парче волфрам на бюрото си. Няма да съобщавам за евентуалните съобщения, получени в замяна на волфрама и с това ще наруша правилата за поведение на учените. Но кой ще се оплаче, след като преводът бъде направен? Ще работите ли с мен, ако ви гарантирам сигурност и запазя в тайна вашето участие? Ще изтървете славата, но навярно държите повече на сигурността. Е, какво — вдигнал рамене Ламонт, — ако се заема сам, поне няма да си имам грижи заради нечия сигурност.

Станал, за да си тръгне. И двамата мъже били ядосани, държали се един спрямо друг с онази вдървена любезност, която възприемаме при разговор с неприязнено настроен, но все още учтив събеседник.

— Надявам се — казал Ламонт, — че поне ще запазите в тайна нашия разговор.

Броновски също се бил изправил.

— Можете да сте сигурен в това — отвърнал той студено и те се ръкували едва докосвайки ръце.

Ламонт не очаквал да види Броновски. Започнал да се самоубеждава, че наистина ще бъде по-добре, ако сам поеме усилията по превода.

Но след два дни Броновски се озовал в лабораторията на Ламонт.

— Сега заминавам — съобщил му той доста рязко, — но ще се върна през септември. Приех мястото тук и ако това все още ви интересува, ще видя какво мога да направя по проблема за превода, за който споменахте.

Ламонт едва успял да изрази изненадан благодарността си и Броновски излязъл забързано, явно по-ядосан, загдето се е съгласил, отколкото защото се е опъвал преди.

След време станали приятели и Ламонт научил каква била причината Броновски да промени решението си. В деня след техния спор Броновски обядвал в клуба на факултета с група най-висши представители на университета, включително, разбира се и президента му. Броновски съобщил, че приема предложеното му място и своевременно ще изпрати официално писмо с този отговор; всички изразили задоволството си.

— Голяма чест ще бъде за нас — заявил президента — да имаме в университета именития преводач на итаските надписи. Голяма чест.

Грешката останала непоправена, разбира се, а усмивката на Броновски, макар и насилена, не трепнала. После ръководителят на катедрата по древна история обяснил, че президентът е по-скоро жител на щата Минесота, отколкото специалист по класическите дисциплини и тъй като езерото Итаска е източник на могъщата река Мисисипи, грешката на езика била естествена.

Но в комбинация с презрителното отношение на Ламонт към обхвата на славата му, забележката разтърсила Броновски.