Айзък Азимов - Самите богове

Всичко това нямало да доведе до нищо — тройното съвпадение; посещението на Броновски в университетското градче, младежкото увлечение на Ламонт по криптограми, връзката с привлекателната млада дама, — ако Ламонт на следващия ден не се бил срещнал с Хелъм и изпаднал решително — а както установил по-късно и завинаги, — в немилост.

Един час след срещата Ламонт решил да се види с Броновски. Основният проблем оставал същият, който му се струвал напълно очевиден и който толкова обидил Хелъм. Тъй като го укорили заради него, Ламонт се чувствувал задължен да нанесе ответен удар — и то по същия проблем. Парахората действително били по-интелигентни от хората. Дотогава Ламонт бил убеден в това някак си естествено, като в нещо, което е по-скоро явно, отколкото от съществено значение. Но сега очевидно придобило основно значение. Трябвало да се докаже и фактът да се натика в гърлото на Хелъм; и по възможност накриво, с издадени навън шипове.

Ламонт установил, че не е останало нищо от предишното му обожание към героя, и затова изпитал удоволствие от подобна възможност.

Броновски все още бил в студентското градче, Ламонт го издирил и настоял да се срещнат.

Когато накрая се добрал до него, Броновски проявил любезна учтивост.

Ламонт отвърнал рязко на учтивостите, представил се с явно нетърпение и казал:

— Доктор Броновски, радвам се, че ви хванах, преди да си тръгнете. Надявам се, че ще ви убедя да останете по-дълго тук.

— Това навярно няма да се окаже особено трудно — отвърнал Броновски. — Предложиха ми място във факултета.

— А ще го приемете ли?

— Обмислям предложението. Струва ми се, че вероятно ще го приема.

— Наложително е. Ще се съгласите, като чуете какво имам да ви кажа. Доктор Броновски, с какво ви остава да се занимавате сега, след като разчетохте етруските надписи?

— Това не е единствената ми задача, млади човече. (Той бил пет години по-стар от Ламонт.) Аз съм археолог и етруската култура не е само в надписите, а предкласическата италианска култура не се свежда само до етруските.

— Но сигурно нищо не е така вълнуващо и не представлява такова предизвикателство за вас като етруските надписи?

— Признавам.

— Навярно бихте се зарадвали на нещо дори още по-вълнуващо, по-голямо предизвикателство и трилиони пъти по-значимо от онези надписи.

— Какво имате предвид, доктор… Ламонт?

— Съществуват надписи, които не са част от мъртва или каквато и да е култура на Земята, дори във Вселената. Има така наречените парасимволи.

— Чувал съм за тях. Дори съм ги виждал.

— В такъв случай сигурно изпитвате желание да се заемете с проблема, доктор Броновски? Иска ви се да разгадаете какво казват?

— Не изпитвам никакво желание, доктор Ламонт, защото те не представляват проблем.

Ламонт се взрял подозрително в него.

— Твърдите, че можете да ги разчитате?

Броновски поклатил глава.

— Бъркате. Искам да кажа, че въобще не мога да ги разчета, нито пък, че някой друг би могъл да го направи. Няма никаква основа. При земните езици — колкото и да са отмрели — винаги съществува възможността да се намери жив език или вече дешифриран мъртъв език, който да има някаква, макар и съвсем слаба, връзка с него. Ако и това липсва, остава фактът, че всеки земен език е бил писан от хора с човешки начин на мислене. Това представлява някаква отправна точка, колкото и нищожна да е тя. При парасимволите няма нищо подобно, така че те представляват проблем, за който явно няма решение. Неразрешимото не е проблем.

Ламонт с мъка се сдържал да не го прекъсне, но после избухнал:

— Грешите, доктор Броновски. Не искам да излезе, че ви давам уроци по собствената ви професия, но не сте запознат с някои от фактите, разкрити от моята наука. Имаме работа с парахора, за които не ни е известно почти нищо. Не знаем как изглеждат, как мислят, в какъв свят живеят; почти нищо, колкото и да е основно и фундаментално. Дотук сте прав.

— Но все пак разполагате с известни данни, така ли? — Броновски не се въодушевил. Извадил от джоба си пакетче сушени смокини и започнал да ги яде. Предложил на Ламонт, но той поклатил глава.

— Правилно — продължил Ламонт. — Знаем нещо от решително значение. По-умни са от нас. Първо, те са способни да извършват размяна през пролуката между вселените, докато ние играем само пасивна роля. — Той се прекъснал сам, за да попита: — Знаете ли нещо за „Междувселенската електронна помпа“?

— Малко — отвърнал Броновски. — Достатъчно, за да ви разбера, докторе, ако не говорите прекалено технически.