Айзък Азимов - Самите богове

— Искам независимост, свободен свят, свят, недокосван отвън.

— Защо не построите кораби, колкото си искате. Щом прехвърлите импулса в космическото яйце, ще отлетите без никакви затруднения със скорост, близка до скоростта на светлината. Ще имате възможност да изследвате цялата Вселена само в течение на един човешки живот. Не желаете ли да летите на такъв кораб?

— Не — отвърна Невил с явно отвращение.

— Не искате ли? Или не можете? Дали не трябва навсякъде да водите със себе си Луната? Защо е необходимо да натрапвате на всички своята идиосинкразия?

— Защото така ще бъде! — заяви Невил.

Гласът на Денисън остана спокоен, но бузите му почервеняха.

— Кой ви дава правото да го твърдите? Има много жители на Лунния град, които вероятно не изпитват същите чувства като вас.

— Това не ви засяга.

— Много ме засяга. Аз съм преселник, който скоро ще получи право на гражданство. Не искам заради мен да прави избор друг човек, който не може да се покаже на повърхността и иска личният му затвор да се превърне в затвор за всички. Напуснах Земята завинаги, но само за да дойда на Луната, за да остана на четиристотин хиляди километра от родната планета. Не съм сключвал договор да ме откарат завинаги надалеч.

— Тогава се върнете на Земята — посъветва го с безразличие Невил. — Все още имате време.

— А другите граждани на Луната? Другите преселници?

— Решението е взето.

— Не е взето… Селена!

Селена влезе, изражението й беше тържествено, а в погледа й се четеше леко предизвикателство.

Невил изпъна крака. И двете му обувки паднаха на пода.

— Откога чакаш в съседната стая, Селена? — попита я Невил.

— Отпреди да дойдеш, Невил — отвърна тя.

Невил премести погледа си от Селена към Денисън и обратно.

— Вие двамата… — поде той, като посочи последователно с пръст от единия към другия и обратно.

— Не зная какво искаш да кажеш с това „Вие двамата“ — прекъсна го Селена, — но Бен разбра за импулса доста отдавна.

— Грешката не е на Селена — обясни Денисън. — Готстейн забеляза нещо да лети по време, когато никой не би могъл да знае, че ни наблюдава. Стори ми се, че Селена навярно опитва нещо, за което не съм помислил и накрая се сетих за прехвърлянето на импулса. След това…

— Значи сте знаел — подхвърли Барън. — Няма значение.

— Има значение, Барън! — възрази му Селена. — Разговарях за това с Бен. Установих, че не винаги трябва да приемам всичко, което ми казваш. Може би никога няма да успея да отида на Земята. Вероятно няма и да пожелая. Но разбрах, че ми харесва да е на небето, където ще мога да я видя, ако ми хрумне. Не искам празно небе. После разговарях и с другите от групата. Не всички искат да напуснат. Повечето предпочитат да се построят кораби и тогава който пожелае, да тръгне, и да се позволи да останат на онези, които не желаят да напускат.

Невил дишаше тежко.

— Разговаряла си по въпроса! Кой ти даде право…

— Сама си го дадох, Барън. Освен това вече няма значение. Мнозинството ще гласуват срещу теб.

— Заради… — Невил се изправи на крака и пристъпи заплашително към Денисън.

— Моля ви, не се поддавайте на чувствата си, доктор Невил — обади се Готстейн. — Може и да сте лунен жител, но не вярвам да се справите и с двама ни.

— С тримата — добави Селена, — а аз също съм родена на луната. Аз го направих, Барън, а не те.

— Слушайте, Невил… — намеси се Денисън. — Доколкото това засяга Земята, Луната може да си върви. Земята може да изгради космически станции. Засегнати са гражданите на Луната. Това е от значение за Селена, за мен и за останалите. Никой не ви препречва пътя към космоса, към бягство и свобода. След двадесет години най-късно всички, които пожелаят да напуснат, ще напуснат, включително и вие, ако успеете да се откъснете от утробата. А които пожелаят да останат — ще останат.

Невил отново седна. Върху лицето му бе изписано признание за поражение.

В жилището на Селена върху всички прозорци се виждаше Земята.

— Знаеш ли, Бен, гласуваха срещу него. Голям процент — каза Селена.

— Съмнявам се обаче, че ще се откаже. Ако докато се изграждат станциите, се появят търкания със Земята, общественото мнение на Луната може да се промени.

— Не е необходимо да има търкания.

— Да, така е. Във всеки случай историята не познава щастливи завършеци, а само кризи, които преминават. Струва ми се, че благополучно преминахме и сегашната криза, а ще се тревожим за другите, когато настъпят. След като се построят корабите, напрежението сигурно ще спадне значително.