Айзък Азимов - Самите богове

— Не ви разбирам.

— Не съм уверен дали и на мен самия ми е ясно. Сред земната светлина се видя някаква бледа искра — сякаш нещо прелетя през пространството. Нямам представа какво е било.

— И аз не зная — увери го Денисън.

— Не можете ли да се сетите за нещо, което естествено да е свързано с експеримента и…

— Не.

— Какво тогава е правила мис Линдстрьом?

— Все още нищо не ми идва наум.

За миг между тях настъпи пълно мълчание. После Готстейн каза:

— В такъв случай, както виждам нещата, вие ще се опитате да коригирате нестабилността на изтичането и ще помислите за статията, която ще напишете. Аз ще задвижа нещата от другия край и при предстоящото си посещение на Земята ще уредя статията да се публикува и ще предупредя правителството.

Това беше явно указание, че срещата е приключила. Денисън се изправи, а Готстейн подхвърли небрежно:

— И си помислете за доктор Невил и мис Линдстрьом.

Беше по-голяма излъчваща звезда, по-едра, по-блестяща. Денисън усети топлината й върху стъклото на шлема и се отдръпна. В излъчването определено имаше рентгенова съставка и макар че защитният екран щеше да се справи, нямаше смисъл да го подлага на напрежение.

— Предполагам, че няма съмнение — измърмори той. — Изтичането е стабилно.

— Сигурна съм — заяви категорично Селена.

— Хайде тогава, да го изключим и да се връщаме в града.

Поеха бавно и Денисън се почувствува странно обезсърчен. Вече не съществуваше несигурност, липсваше възбуда. От тази точка нататък нямаше никаква възможност за неуспех. Правителството бе проявило интерес. Нещата все повече щяха да се изплъзват от ръцете му.

— Сега ще мога да се заема със статията — каза той.

— Вероятно — отвърна предпазливо Селена.

— Говори ли отново с Барън?

— Да, разговарях.

— Някаква промяна в отношението му?

— Никаква. Няма да участвува. Бен…

— Да?

— Наистина мисля, че е излишно да се говори с него. Той няма да сътрудничи в никакъв проект на земното правителство.

— Но нали му обясни положението?

— Напълно.

— И той въпреки това не желае?

— Поискал е да се срещне с Готстейн и представителят се е съгласил да го приеме, когато се завърне от посещението си на Земята. Ще се наложи да почакаме дотогава. Може Готстейн да му окаже някакво влияние, но се съмнявам.

Денисън повдигна рамене — безполезен жест в скафандъра.

— Не го разбирам.

— Аз го разбирам — каза тихичко Селена.

Денисън не й отвърна веднага. Вкара пионизатора и свързаните с него устройства в скалистото им закритие и я попита:

— Готова ли си?

— Да.

Мълчаливо влязоха през отвора на шлюз Р-4 и Денисън бавно заслиза по входната стълба. Селена прелетя край него, като се възпираше чрез мигновено залавяне за отделни стъпала. Денисън се бе научил да го прави, но беше унил и слизаше с някакъв бунтовен отказ да приеме приспособяването.

В помещението за подготовка на излизането свалиха скафандрите и ги поставиха в шкафчетата.

— Ще обядваш ли с мен, Селена? — покани я Денисън.

— Виждаш ми се разтревожен — отвърна неуверено Селена. — Да нямаш неприятности?

— Предполагам, че е реакция. Ще обядваме ли заедно?

— Да, разбира се.

Ядоха в жилището на Селена. Тя настоя, като каза:

— Искам да поговоря с теб, а не мога да разговарям спокойно в закусвалнята.

И докато Денисън дъвчеше бавно нещо, което слабо наподобяваше телешко месо с аромат на фъстъци, тя започна:

— Бен, мълчиш и се държиш така от една седмица.

— Не, няма такова нещо.

— Да, има. — Селена се вгледа загрижено в очите му. — Не зная до каква степен интуицията ми действува успешно извън областта на физиката, но ми се струва, че има нещо, което не искаш да споделиш с мен.

Денисън повдигна рамене.

— Там на Земята вдигат голям шум. Преди да си тръгне, Готстейн задвижи изключително силни връзки. Към доктор Ламонт се отнасят като към забележителна личност и настояват, след като напиша материала, да се върна.

— На Земята ли?

— Да, по всичко личи, че и аз съм станал герой.

— Така трябва да бъде.

— Предлагат ми пълна реабилитация — продължи Денисън замислено. — Ясно е, че мога да намеря място във всеки подходящ университет или правителствено учреждение на Земята.

— Нали това искаше?

— Предполагам, че Ламонт желае нещо подобно, ще му достави удоволствие и сигурно ще го получи. Но не е за мен.

— Какво искаш тогава? — попита Селена.

— Ще ми се да остана на Луната.