Айзък Азимов - Самите богове

— Ще се опитам — поде предпазливо Денисън. — Нека да започнем с паравселената. В нея силното ядрено взаимодействие е по-силно, отколкото при нас, така че сравнително малки маси протони в паравселената могат да участвуват в ядрен синтез, който да поддържа горенето на звезда. В паравселената маси, еквивалентни на нашите звезди, биха избухнали. В нея има много повече на брой, но значително по-малки по размери звезди от нашите. Да предположим сега, че съществува свят, в който силното ядрено взаимодействие е забележимо не така интензивно, колкото е при нас. В такъв случай огромни маси от протони ще проявяват толкова слаба склонност към синтез, че ще бъде необходима твърде голяма маса водород, за да се поддържа дадена звезда. Такава антипаравселена — с други думи свят, противоположен на паравселената — ще се състои от доста по-малко на брой, но значително по-големи звезди, отколкото има в нашата Вселена. Ако силното ядрено взаимодействие се отслаби достатъчно, ще се получи вселена, която ще се състои само от една звезда, съдържаща цялата маса на тази вселена. Ще бъде много плътна, но сравнително спокойна звезда и вероятно няма да излъчва повече от нашето Слънце.

— Греша ли или действително такова е било преобладаващото състояние в нашата Вселена преди мига на големия взрив — прекъсна го Готстейн, — едно огромно тяло, което е съдържало цялата вселенска маса.

— Да — съгласи се Денисън. — В същност антипаравселената, която описвам, се състои от нещо, което наричат „Космическо яйце“. Ако търсим едностранно изтичане, на нас ни е необходима именно вселена космическо яйце. Паравселената, от която се възползуваме сега, с нейните малки звезди на практика е празно пространство. Можете да сондирате, да търсите и да не докоснете нищо.

— Но парахората ни намериха.

— Да, вероятно като са се ориентирали по магнитните полета. Съществуват причини, които ни карат да мислим, че в паравселената няма значителни планетарни магнитни полета, а това ни лишава от предимствата, които те имат. От друга страна, ако сондираме вселената космическо яйце, непременно ще успеем. Космическото яйце само по себе си е цялата вселена и където и да сондираме, ще се натъкнем на материя.

— А как се извършва подобен сондаж?

Денисън се поколеба.

— Точно това ми е трудно да обясня. Пионите са частици-посредници на силното ядрено взаимодействие. Силата на взаимодействието зависи от масата на пионите, а при известни специални условия тази маса може да се изменя. Лунните физици са конструирали уред, наречен пионизатор, и той предизвиква точно това. Щом като масата на пионите се намали или увеличи, тя става част от друга вселена, превръща се в преходен пункт. Ако тази маса се намали достатъчно, може да се превърне в част от вселена космическо яйце, а ние точно това искаме.

— И ще стане възможно да се изсмуква материя от… тази… вселена космическо яйце? — запита Готстейн.

— Това е лесно. Щом като се образува преходният пункт, вливането става спонтанно. Материята навлиза със собствените си закони и когато дойде при нас е стабилна. Постепенно законите на нашата Вселена се проливат в нея, силното ядрено взаимодействие се засилва, материята започва ядрен синтез и отдава огромна енергия.

— Но щом като е свръхплътна, защо просто не се разшири в облак дим?

— Така също ще се получи енергия, но всичко зависи от електромагнитното поле, а специално в този случай силното ядрено взаимодействие има предимство, защото контролираме електромагнитното поле. Ще отнеме много време, за да ви го обясня подробно.

— Тогава кълбото светлина, което видях на повърхността, е било материя от космическо яйце в ядрен синтез?

— Да, комисарю.

— И тази енергия може да се впрегне в полезна работа?

— Напълно сигурно. И то във всякакви количества. Видяхте в нашата Вселена да навлиза микромикрограмова маса от космическото яйце. На теория нищо не ни пречи да си я доставяме с тонове.

— В такъв случай успешно ще се използува, за да замени Електронната помпа?

Денисън поклати отрицателно глава.

— Не. Като се използува енергията на космическото яйце, също се изменят свойствата на съответните вселени. Когато природните закони се прехвърлят помежду им, силното ядрено взаимодействие постепенно се засилва във вселената космическо яйце и отслабва в нашата. Това означава, че в космическото яйце ядреният синтез бавно ще се ускорява и то ще се нагрява. Накрая…