Айзък Азимов: Какво е това нещо, наречено „любов“?

— Стана ли? Колко ще чакаме сега?

— Струва ми се, че трябва да стане веднага. По цялата планета, когато трябва да се възпроизведеш, се възпроизвеждаш. Няма никакво чакане.

— Така ли? Като си спомня всичките навици, които ми описахте, не смятам, че ще се размножавам отново някога. Моля ви, приключвайте този експеримент.

— Само един момент, капитане.

Изминаха не един и два момента и светлината над очите на капитана бавно започна да се променя към яркооранжево. А светлината на Ботакс почти избледня.

— Извинявайте, госпожо, но кога ще се пъпкувате? — запита най-после той.

— Кога да се какво?…

— Кога ще имате малки?

— Аз вече имам дете.

— Искам да кажа сега.

— Не бих казала, че ще го направя. Не съм готова още за друго дете.

— Какво, какво? — запита капитанът. — Какво казва?

— Изглежда, че тя няма намерение точно сега да се сдобие с потомство.

— Знаете ли какво мисля аз, Изследователю? — цветното петно на капитана светна ярко. — Мисля, че имате болен, перверзен разсъдък. Нищо не се случва с тези същества. Няма никакво съдействие между тях и не се появява никакво малко. Мисля, че те са два различни вида и че вие си играете някаква глупава игричка с мен.

— Но, капитане… — понечи да се оправдае Ботакс.

— Никакви „но капитане“. Вече видях достатъчно. Вие ме разстроихте, от всичко това ми се повдига, отвратихте ме с представата си за пъпкуването, а да не говорим, че ми загубихте времето. Просто търсите гръмки заглавия и слава, но аз ще се погрижа да не ги получите. Веднага се отървете от тези същества. Дайте на онова кожите и върнете екземплярите там, където ги намерихте. Длъжен съм да удържа от заплатата ви всичките разходи за поддържането на полето за временен престой.

— Но, капитане…

— Обратно ви казах, върнете ги обратно на същото място и в същият момент, в който ги взехте. Искам тази планета да си остане недокосната и ще се погрижа това наистина да бъде така.

Той хвърли още един разярен поглед към Ботакс:

— Един вид, две форми, гръд, целувки, съдействие — пфу… Вие сте глупак, изследователю, също и тъпак, а най-вече сте извратено, извратено, извратено същество.

Спор не можеше да има. Ботакс с разтреперани ръце се зае да върне съществата обратно.

Те стояха на гарата и се оглеждаха като обезумели. Припадаше здрач и се чуваше тихото тракане на приближаващия се влак.

— Господине, това наистина ли се случи? — запита колебливо Мардж.

— Аз си го спомням — кимна в знак на потвърждение Чарли.

— Не можем да кажем на никого — отбеляза Мардж.

— Разбира се, че не можем. Ще ни помислят за луди. Знаете какво имам предвид, нали?

— Уф-ф-ф! Ами да — Мардж отмести погледа си.

— Слушайте, съжалявам, че трябваше да изтърпите всичко това. Не беше по моя вина.

— Всичко е наред, знам — Мардж бе забила поглед в дървената платформа, върху която стояха.

Шумът от влака се усилваше.

— Искам да кажа, госпожо, че никак не изглеждате зле. Дори сте доста привлекателна, но аз бях прекалено смутен, за да ви го кажа.

— Няма нищо — усмихна се тя неочаквано.

— Би ли искала да пием по чаша кафе, за да се поуспокоим? Жена ми не ме очаква точно сега.

— О, добре. Ед е извън града за уикенда и на мен не ми остава нищо друго, освен да се прибера в празния апартамент. Детето е при майка ми.

— Хайде, тогава. И без това сме почти познати.

— И аз така казвам — засмя се тя.

Влакът спря, но те не се качиха, а слязоха по стълбите и тръгнаха по улицата.

Изпиха не по едно кафе, а по няколко коктейла и тогава Чарли не можеше да я остави да се прибере сама, така че я изпрати до тях. Мардж пък от своя страна се почувства задължена да го покани, за малко, естествено.

В това време на кораба покрусеният Ботакс правеше последни опити да докаже правотата си. Докато Гарм приготвяте кораба за отлитане, Ботакс трескаво нагласи прихващащия лъч, за да погледне съществата, които бяха изследвали. Той намери Чарли и Мардж в нейния апартамент. Крайниците му се вдървиха и той започна да проблясва с ярките цветове на дъгата.

— Капитан Гарм! Капитане, вижте ги сега какво правят!

Но в същия момент корабът напусна полето за временен престой.

© 1961 Айзък Азимов

© 1999 Елена Кортел, превод от английски

Isaac Asimov

What Is This Thing Called Love? [= Playboy and the Slime God], 1961

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)

„Мириам Паблишинг“, София, 1999