Айзък Азимов - Какво е това нещо, наречено „любов“?

Един от плоските му пръсти, свит като кука, се приближаваше към презрамката на роклята й. Мардж отчаяно започна да се извива.

— Не ме докосвай, не ме докосвай. Ще ми олигавиш дрехите. Виж какво, тази рокля струва двайсет и четири долара и деветдесет и пет цента в магазина на Орбах. Не се приближавай, чудовище такова. Ама виж му само очите… — тя отчаяно се опитваше да отблъсне протягащата се към нея извънземна ръка. — Мазно чудовище с очи на насекомо, това си ти. Сама ще я сваля, само не я пипай с лигавата си ръка, за бога.

Тя посегна към ципа, като в същото време каза на Чарли:

— Не смей да гледаш.

Той затвори очи и присви рамене примирено.

— Е, добре — каза Мардж щом съблече дрехата си, — доволни ли сте сега?

Пръстите на капитан Гарм потрепваха от неудовлетворение.

— Това ли е гръдта? Другото същество защо гледа настрани?

— Прави го без желание, капитане, без никакво желание. Освен това гръдта още е покрита. Още кожи трябва да бъдат свалени. Когато е оголена, гръдта е много силен стимул. Непрекъснато е описвана като сфери от слонова кост, бели кълбета или други подобни изрази. Тук имам рисунки и скици, които съм взел от кориците на онези списания. Ако ги разгледате, ще откриете, че на всяка от тях съществата са с различно оголена гръд.

Капитанът замислено гледаше ту картините, ту Мардж и обратно.

— Какво е слонова кост?

— Това е друга измислена от мен светлинна дума. Тя означава роговото вещество на едно от големите, по-слабо интелигентни същества от планетата.

— А! — капитан Гарм премина в пастеленозеления спектър от задоволство. — Това обяснява нещата. Малкото същество е от военните части и това са бивни, с които мачка врага.

— Не, не. Те са доста меки, доколкото знам — каза Ботакс и малката му, кафява ръка посочи към обекта на дискусията, при което Мардж изпищя и се отдръпна.

— Каква друга роля имат тогава?

— Мисля, че се използват за хранене на малките — каза Ботакс след известен размисъл.

— Малките ги ядат? — запита капитанът, потресен.

— Не ядат точно тях. Обектите произвеждат течност, с която малките се хранят.

— Хранят се с течност от живо тяло?! Пфу — отврати се капитанът и се хвана за главата с всичките си три ръце, като измъкна рязко средната си ръка изпод обвивката, сякаш за да удари Ботакс.

— Мазно, триръко чудовище с очи на насекомо — изкрещя Мардж.

— Уха-а-а! — реагира веднага Чарли.

— Ей, ти, я си дръж очите затворени.

— Слушайте, госпожо, опитвам се да не гледам.

Ботакс отново се приближи:

— Госпожо, бихте ли свалили останалото?

Мардж се изправи максимално, доколкото имаше свобода на действие на малката площадка, към която бе като прикована.

— Никога! — изкрещя жената.

— Аз ще го махна тогава, ако желаете.

— Не ме докосвай! За бога, недей да ме докосващ! Виж я само слузта по него. Добре, ще ги сваля — заговори тя тихо и започна да сваля останалите си дрехи, като хвърляше убийствени погледи по посока на Чарли.

— Нищо не се случва — отбеляза капитанът силно неудовлетворен, — а и този екземпляр тук изглежда дефектен.

Ботакс почувства намека за своята собствена некомпетентност.

— Доведох ви два съвършени индивида. Какво не му с наред на съществото?

— Гръдта не е направена от кълба или сфери. Знам какво е сфера, а и в тези картинки те пак така са изобразени. Онова там са големи сфери. Това същество, обаче, няма нищо повече от малки парчета суха плът. А и те са почти безцветни.

— Глупости — възропта Ботакс, — трябва да допуснете естествени вариации при индивидите. Нека питаме самото същество. Госпожо, вашите гърди дефектни ли са?

Очите на Мардж се отвориха широко и няколко мига тя не можа да реагира по никакъв друг начин, освен с диви викове „Истински са!“ .

— Аз може и да не съм Джина Лолобриджида или Анита Егберг — отприщи се най-после словесният поток, — но съм си съвсем наред. Господи, де да беше тука моят Ед… Слушай ти — обърна се тя към Чарли, — кажи им ти на тия лигави същества, дето са с очи на насекоми, че на развитието ми нищо му няма.

— Госпожо — поясни Чарли, — аз не гледам, не си ли спомняте?

— Да де, не гледаш! Достатъчно си видял вече, така че просто можеш да си отвориш калпавите очи и да се застъпиш за една дама, ако си поне малко джентълмен, какъвто сигурно не си.

— Ами какво да кажа — започна Чарли, поглеждайки косо Мардж, а тя през това време си бе поела въздух и пъчеше гърдите си, — не искам да се забърквам в такива деликатни работи, но… предполагам, че сте си наред.