Айзък Азимов: Какво е това нещо, наречено „любов“?

— Предполагаш ли? Ти сляп ли си или какво? Аз съм била кандидатка за мис Бруклин в случай, че не знаеш. И се провалих заради талията, а не заради…

— Добре, добре. Хубави са. Честно. Те са нормални — мъжът чевръсто закима по посока на Ботакс, — тя си е наред. Не съм голям експерт, разбирате ме, но за мен те са съвсем наред.

Мардж се успокои.

Ботакс също се успокои. Той се обърна към Гарм:

— По-голямата форма прояви интерес, капитане. Стимулът проработи. Сега трябва да направим и последната процедура.

— И тя е?

— Няма светлинно определение за нея, капитане. Процесът се състои в допирането на органите за говорене и хранене на двете форми. Все пак съм измислил светлинен сигнал и за този процес. Наричам го „целувка“.

— Тази гадост няма ли да свърши? — простена капитанът.

— Това е кулминацията. Във всички разкази след като кожите са махнати насила, те преплитат крайниците си и се потапят в горещи целувки. Това е възможно най-смисленият и точен превод на описанието на тази последна фаза. Ето един пример, само един, който се употребява най-често: „Той прегръщаше момичето, а устните му бяха притиснати към нейните.“

— Може би едното същество е искало да погълне другото.

— Съвсем не — отрече Ботакс, — това са изгарящи целувки.

— Как така „изгарящи“? Да не би да се получава горене?

— Не смятам така. Мисля, че по този начин описват покачването на температурата при това действие. Може би колкото по-висока е температурата, толкова по-успешно ще е възпроизвеждането. Без тази стъпка малките няма да бъдат създадени.

— Това ли е всичко? Само това? — капитанът приближи дланите си една към друга, без да смее да изрази мисълта си по светлинен начин.

— Това е всичко — каза Ботакс. — В нито един от разказите не съм намирал сведения за по-нататъшна физическа активност за възпроизводство. Нищо не е отбелязано дори и във „Възпроизводителник“. Понякога, след описанието на целуването те пишат по някой ред от символи, които приличат на звездички, но смятам, че това е знак за повече целувки. По целувка за всяка звезда, когато искат да имат многобройно потомство.

— Нека направят само едно малко същество сега, моля ви.

— Разбира се, капитане.

— Господине, ще целунете ли госпожата? — в интонацията на Ботакс явно пролича сурова решимост.

— Слушайте, аз не мога да се движа — реагира Чарли.

— Ще ви освободя.

— На госпожата може да не й хареса — продължи Чарли.

— Можеш да си съвсем сигурен, че няма да ми хареса. Стой далеч от мен — предупреди Мардж.

— Бих искал, госпожо, но как ще реагират те, ако не го направя? Вижте, не искам да ги ядосвам. Можем само… нали знаете… една малка целувчица.

Тя се колебаеше, защото разбираше правотата на предупреждението му.

— Добре, но без щуротии. Нямам навика да стоя така като на повикване пред всеки, на когото му скимне.

— Знам, госпожо. Не е по моя вина, трябва да признаете.

— Същински чудовища, при това лигави — замърмори гневно Мардж. — Като ги гледам как командват, сигурно се мислят за богове или нещо такова. Богове от слуз, това са те!

— Ако може, госпожо? — приближи се мъжът до нея. Той изрази почитанията си с едно докосване до главата, жест, който символизираше свалянето на шапка пред дамата. Едва после сложи внимателно ръце върху голите рамене на Мардж и се наведе към нея.

Жената се стегна до такава степен, че жилите по врата й изпъкнаха. Устните им се срещнаха.

— Аз не улавям никакво покачване на температурата — светлинният сигнал отбеляза раздразнението на Гарм.

Топлинният детектор на главата му се беше увеличил до максимум.

— Аз също — обърка се Ботакс, — въпреки че ние правим всичко, както е описано в разказите. Мисля, че крайниците му трябва да са малко по-изпънати… А, точно така. Виждате ли, получава се.

Почти несъзнателно Чарли бе плъзнал ръка по голото, меко тяло на Мардж. За момент изглеждаше така, сякаш жената се поддаде на ласката, после изведнъж рязко се отдръпна, но полето не я пускаше.

— Пусни ме — прошепна тя, правейки опит да се освободи от целувката на Чарли. А после неочаквано го захапа. Той извика силно и се отдръпна. Държеше се за долната устна, дори огледа пръстите си — помисли, че му тече кръв.

— Какво става, госпожо?

— Съгласихме се просто на целувчица, това става. Какво се опитваш да направиш? Ти да не си някакъв плейбой? Господи в какво обкръжение съм?! Сред плейбой и богове от слуз!

Капитан Гарм просветна с бърза смяна на синьо и жълто: