Айзък Азимов - Звездите като прах

— Без съмнение, но нито един от тях няма да е син на баща ти. Ако го убият, ти си законният Фермер на Уайдмос и като такъв си безценен за мен, дори да си някой дванадесетгодишен имбецил. Нуждая се от теб по същата причина, заради която Тирани се опитва да те премахне. И ако аз не съм достатъчно убедителен, те ще бъдат. Не забравяй, в стаята ти беше поставена радиационна бомба. Единствената възможна цел си ти. Кой би желал смъртта ти?

Джонти зачака търпеливо отговора.

— Никой — рече Байрън. — Никой, когото познавам, не би желал да ме убие. Значи е истина за баща ми!

— Истина е. Смятай го за жертва на войната.

— От това ще ми стане ли по-леко? Сигурно някой ден ще му издигнат паметник. От онези — със сияещите надписи, дето можеш да ги разчетеш от Космоса. — Гласът му беше пресипнал. — И това трябва да ме направи щастлив?

Джонти го гледаше мълчаливо. Накрая запита:

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Отивам си у дома.

— Значи все още не разбираш положението си.

— Казах, че си отивам у дома. А ти какво искаш да направя? Ако той е жив, ще го измъкна оттам. Ако пък е мъртъв, аз ще… ще…

— Стига! — прекъсна го с хладен глас мъжът. — Държиш се като дете. Не можеш да отидеш на Нефелос. Не разбираш ли, че не можеш? С пубертет ли разговарям или със зрял мъж?

— Какво предлагаш? — промърмори Байрън.

— Познаваш ли Управителя на Родиа?

— Онзи приятел на Тирани? Познавам го. Знам добре какво представлява. Познават го всички в кралствата. Хинрик V, Управителят на Родиа.

— Срещал ли си се някога с него?

— Не.

— Точно това имах предвид. Значи, след като не си го срещал, не го познаваш. Той е имбецил, Фаръл. В прекия смисъл. Но след като Тирани конфискува Фермерството на Уайдмос… също както постъпи със земите ми, ще го прехвърли във владение на Хинрик. Тиранийците смятат, че в неговите ръце тези владения ще са на сигурно място. И ти ще отидеш при него.

— Защо?

— Защото Хинрик има влияние в средите на Тирани, макар и влиянието на една послушна марионетка. Но поне е в състояние да ти възстанови отнетото положение.

— Не виждам защо ще го прави. По-скоро ще ме предаде на тях.

— Възможно е. Но ако действаш предпазливо, може и да сполучиш. Не забравяй, благородническата титла, която носиш, ти създава положение, но не те прави всемогъщ. Когато заговорничиш, трябва да търсиш във всичко изгодата. Хората ще се прекланят пред теб заради произхода ти, но ако искаш да се разпореждаш с тях, трябва да имаш пари.

Байрън се замисли.

— Необходимо ми е време, за да реша.

— Нямаш никакво време. То изтече в мига, когато са поставили бомбата в стаята ти. Трябва час по-скоро да действаме. Ще ти дам препоръчително писмо до Хинрик от Родиа.

— Значи добре го познаваш?

— Никога не оставяш бдителността ти да задреме, а? Навремето предвождах посланическа група в двора на Хинрик от страна на Монарха на Лингейн. Онзи малоумник едва ли ме помни, но няма да посмее да заяви, че ме е забравил. Това ще свърши работа за представянето ти. Сутринта препоръчителното писмо ще е готово. По обяд един кораб тръгва за Родиа. Ще ти осигуря билет. Аз самият също тръгвам, но в друга посока. Не се колебай. Нали приключи с обучението тук?

— Остана само тържественото връчване на дипломите.

— Къс хартия. Има ли значение за теб?

— Вече не.

— Пари имаш ли?

— Достатъчно.

— Много добре. Ако са твърде много, ще пробудят нечие подозрение. Фаръл! — извика внезапно той.

— Какво? — Байрън се стресна от вцепенението си.

— Връщай се при останалите. На никого не казвай, че тръгваш. Нека събитията се развиват от само себе си.

Байрън кимна с глупав вид. Някъде дълбоко в подсъзнанието му се мярна мисълта, че задачата, с която бе дошъл тук, оставаше неизпълнена и че той също бе излъгал доверието на своя обречен баща. Почувства как в гърлото му се надига горчилка. Защо му бяха разкрили толкова малко? Нима не можеше и той да поеме своята част от бремето на опасността? Не биваше да го оставят в неведение.

А ето че сега, когато знаеше цялата истина или поне по-голямата част от нея, що се отнася до ролята на баща му в заговора, документът, за чието издирване го бяха изпратили на Земята, му се струваше още по-важен. Но не разполагаше с повече време. Нито за да го търси, нито за да умува над значението му, нито дори за да оцелее.

— Ще направя както ми кажеш, Джонти — рече той.

Сандър Джонти спря на прага и огледа коридора отвън. Нищо не се четеше в очите му, когато извърна поглед към Байрън.